пушейки последната систола на сърцето ти
за пречистване от несподелени неща
осъзнавам че съм забравила печката
(в нея гори любовта ни)
тичайки се спъвам в локва кръв
с формата на двете ни ръце
стиснати прегърнати завинаги
в ада ни посрещат с отворени обятия
ти си още тук но мен ме няма
нося те със себе си като синджирче
около врата
което все по-лесно се затяга
Няма коментари:
Публикуване на коментар