the time we lost our way
“Journeys end in lovers meeting”
William Shakespeare
с радиалните артерии сме се свързали
като скачени съдове
тялото е просто пясък
преди душите ни да ослепеят
среща там във седем
the time we lost our way
“Journeys end in lovers meeting”
William Shakespeare
с радиалните артерии сме се свързали
като скачени съдове
тялото е просто пясък
преди душите ни да ослепеят
среща там във седем
cherry bomb
тичаш всяка сутрин
за здраве
за смърт
за да избягаш от себе си
никога не намираш правилната песен
виното помага вечер
sunrise belongs to moderate drinkers
паузирай живота
огън и жупел
за теб и жена ти
мълчи си
каквото си чул е без смисъл
спаси се
с диазепами и психиатри
хинин
всяка сутрин
ти изхвърлям ракията в мивката
тече ми кръв отвсякъде
имам слаби капиляри
всичко се повтаря
вдигам температура до 40 градуса
и някой се опитва да ме убеждава
че това не е малария
one pill away from happiness
първото нещо сутрин
е да намериш кутийката с хапчета
която ще те накара да отидеш на работа
след това гледаш
как прозорците на блоковете
отразяват очите на небето
и всичко става розово
понеделник ще дойде отново
пий си витамините
не задавай много въпроси
и бъди адекватен член на обществото
в малките часове на нощта
търся музика паля цигари
всичко което води до спасение от
тъмните мисли в главата
която като балон се пръсва
и полепва по брадата ти
вътрешните ми органи стават на пуканки
от горещата ти длан
не мога да плувам но нямам нужда
никога не сме били по-щастливи
отколкото на самотния остров
мескалин
кецове чък тейлър
люлки водки наводнения
насинени лакътни свивки
емоционални влакчета
празни и пътуващи към бедствия
возим се без билет към смъртта си
контрольорът чака в отвъдното
‘Drag isn’t it?’
смъртта на Джон Ленън
е поезия написана от Селинджър
прочетена от Бог
изпята от Бийтълс
подписана от Чапман
някой ми брои глътките
пипа косата ми
с тази лудост в стомаха
отидох на собственото си погребение
само ти носеше рози
увехнали