Източни пиеси

Липсата на чувства умъртвява
сетивата на съзнанието,
притъпява всички взривове,
драска по вратите на мълчанието,
мотивира да посегнеш на мечтите си,
смазвайки във себе си приетото
отказване от по-дълбоки мисли -
да не би да те намерят за различен...
И ти продължаваш да го искаш?

Хроника на чувствата

В този свят да страдаш
и да гориш отвътре
е нормално състояние
и не е нужно да си специален,
за да разбереш,
че пътят към тебе
минава през някого.


Забавлявай се
и спри
да градиш самотата.
Намери се.
Всеки в този свят
е обичал
и си е патил...

Копнежи по белия път

В слепоочията ти пулсира
яростта към моите ръце,
там съм скрила
нещо твое.
Изостряш ме
като писеца
на най-тънкия молив.
Разкъсвам си кожата
и ще се пусна
надолу по хълма,
не ме е страх
да се ожуля,
кръвта ми
пари на твоите устни.

Думи

Не съм добра във думите,

но съм добра

в пробождането на сърцето,

като игла

с обратен ход,

зашивам всичко

счупено и скрито

от очите на невиждащия,

а невиждащите

най-често са обичащите...

По-добре да ослепея,

преди да ме осакатиш напълно.

Лю-бов

разпад на чувствата

В три и половина

гледам тавана 

и виждам лицето ти.

Липсата ти се усеща

като мълчание

на сетивата.

Мисля за теб,

така както птиците

мислят за юг.

Тънка е границата

между Рая

и твоето докосване.

Законът на морето

Колко ли момичета

са писали

обичам те

по плажа

преди морето да изтрие

завинаги

мечтите им

 и спомените

колко ли остават

в тебе

преди усмивката ти 

да се скрие

колко дни

са останали 

забравени

защото всеки следващ 

е като предишния

напомням ти,

на всяка перла

във сърцето

се крие песъчинка

Нирвана

Това е чисто смирение
вяра в себе си
безумно самообладание
и тишина.
Допир.
Близост до Бог
сякаш самият
е седнал до тебе
и си мълчите.
Ходене
по горещите камъни
без да ти парят краката
а не си усещаш пръстите.
Говорят.
Откриваш се.
И изведнъж си спомняш...
Нищо не казваш
и вдъхновен от гледката
постигаш пълен мир със себе си.

Тайна

Обеща да ми кажеш
Тайна
(Зад стените на голямата къща)
Не съм забравила
Не съм те забравила.

Лунната соната

В небето е 
Луната
И ме гледа
Намигва ми 
С оранжеви очи
Усеща че съм тъжна
Като нея
Навела съм главата си
И чакам
Прилив да се случи в теб
Уморена от отливи
Залязвам
От запад на изток

Лятото на Стайнбек

Цял ден седя на терасата
и чета
представям си
че съм на улица "Консервна"
и бера
гроздовете на гнева
мисля си за мишките и хората
возя се в безпътния автобус
и не съм сама
не съм
не съм
...

Междучасие

Аз съм твоето неизживяно детство.

Улицата, на която

вечер си играеше с децата.

Аз съм викането за вечеря,

и сервираната охладена диня,

и покривката на масата съм аз.

Спомняш ли си как ме гледаше?

Като часовник на ръката, с който свикваш,

без стрелки в ума ти ще отеквам.

Може би тогава ще ме чуеш…

Самодива

Ставам дива,

когато те няма,

онази страна

на леглото пулсира.

Тя е пропаст,

в която пропадам,

а ти си спасение

от мене самата.

И ако някой ден

реша да се преместя

в теб,

дано си забравя оковите...

8% любов

Не събличай

моите обвивки,

ще намериш само пепел.

Защото отдалеч личи,

че съм горяла.

Разпилявам се навсякъде,

а ти

ме караш

да ти дам всичко от себе си –

само остатъци,

и да се забравя.

Не ме запалвай,

не съм такава,

разбрах го

по трудния начин.

Двама под небето

Без грим

на ръба на света

коленичиш

пред любовта си.

И за какво?

Роб си на своята слабост.

Горе главата,

преди да замахне палачът…

Изпепеляване

Имаш целия свят,

а стоиш затворен в себе си,

дълбоко изчерпан

от своята лудост.

Срещам те случайно

на улицата,

реших да не пресичам

в последния момент.

„Още ли си себе си?” –

те питам,

погледът ти те издава.

„Променила си се,

обади се някой път.” –

казва друг човек от твоето тяло.

И двамата знаем,

че няма да го направя.

Айсберг

На топлината се топя като мед, като лед, топя се между двете ти ръце, обгръщаш ме с твоята огромна сила, не пускаш, разливам се и вкусът ми полепва по теб. А ти все по-бързо ме убиваш, задушаваш невинното в мен, не мисля, че смъртта боли, когато я живееш всеки ден…

Нагорe

Всеки ден започва с теб,

мислите ми нямат шалтер

и не мога да ги спра,

думите ми нямат тапа,

постоянно ги разливам,

непослушни са като шампанско,

и текат по пода и стените,

по лицето ти,

щипят ти небцето

и те гъделичкат.

Всеки ден започва с теб –

слушам розови песни

в сивото си ежедневие,

разминавам се със спрели хора,

отминавам

и изчезвам,

все по-нагоре…

Ад

Разликата между

малигнено и малинено

е Г -

като грях,

като ген,

като Господ.

Вчера

Понякога те чувам как шумиш

отвътре,

стрелки от сълзи и стомана

предизвикват смях

на кубчета.

Когато те помилвам –

падам

в  дълбокото мълчание,

ти ставаш кладенец,

но няма как да се удавя,

научих се да плувам

в  чувствата.

Когато те отблъсна,

се отравям.

Разтварям се в теб.

Остаряваш.

Намисли си желание

и духай свещите,

преди да ти върна

стрелките назад

и да те счупя.

Прозаик

Искаш ли да се гледаме

дълго,

да си говорим

за това колко бързо минава времето,

за книги,

за рибки,

за досадници,

за това как държа света в ръцете си

и го изпускам бавно…

Да говорим, мислейки

за целувките

преди заспиване

и колко сме съсипани,

за откраднатия рай,

лудия шапкар

и всички странности.

Да те слагам

в ъгълчета на съзнанието ми.

Искаш ли да си говорим

истини,

или просто да помълчим –

продължително…

Всичко

Всичко, което съм

е голяма каша,

манджа с грозде,

което на лисицата ù е кисело,

но аз ще те опитомя,

аз съм вълчица,

свирепа и хищна,

настървена

да те имам за вечеря.

Можеш да ми бъдеш плячка,

но избрах да те отгледам,

да те превърна

във владетел

на голяма империя –

моята

и след това да се огледам

в теб,

дано се позная…

Плюс

Ти си се свършил,

няма повече от теб,

но не го осъзнаваш.

Раздал си се

напълно,

изстрадал си

всички възможни поуки,

празно пространство си,

ако викна в теб, ще чуя ехо.

Искаш само да видиш

накъде отиват нещата,

но… Любовта е сляпа.

Абстиненция

Бива ме само

да броя минутите,

да убивам времето

и да идвам на себе си

всеки път,

щом остана без теб.

А след това -

всичко забравям.

Хубаво е...

Нещичко

Шумът на кестените в Градската,
парещата дига под краката ми,
изоставените люлки,
пустотата, дебнеща отвсякъде,
куче, влачещо си нещичко,
неоставящо следа след себе си
и непобедимата самотност на следобеда,
всичко в този град показва -
Видин тече, Дунав остава...

Малеби

Май съм ти казвала,

аз предполагах - 

любовта 

е сън, 

безусловен рефлекс 

и убиец.

Мечтание съм аз

Ти не беше там,

когато признах,

че небето се побира

в супена лъжица

в сравнение с очите ти

и дъждовете им

не биха ме удавили,

и не бих била различна никога,

докосвайки душата ти по раните.

Защото има хора, които

биха направили всичко

за любовта.

Аз съм един от тях.

100 години само тя

Научи ме

да ставам рано,

да пия алкохола чист,

да не повишавам тон

и да не ме е страх от себе си.

Променил си ме

до неузнаваемост.

Нищо не е по-велико от това.

Мераци

За хората

дето не знаят

по-силен глагол 

от обичам,

аз ли съм тази
която ще пази
сърцата ви
от разбиване?

За мислите
и любовта ми,
които са странни,
но истински,
аз ли съм зимата
дето ще идва
или да чакам
да зреят?

И пулсът ми,
който прескача
като ученичка
на ластик,
ме пита
ти ли си този,
който ще взима от мен
всичко, което остана?

Моно

Необратимо увредени сме,

красиво счупени…

Аз съм моноспектакъл,

играя себе си.

Почти успявам.

Ти си малък триумф,

различна гледна точка,

завой на мислите,

топлина на полюса,

минус, обърнат наопаки,

смисъл за събуждане

в понеделник сутрин,

спирка, на която

слиза самотата,

върха на небесата си,

обратната страна на луната.

Рискуваш смисъла ми.

Рисуваш рая,

бих си спряла сърцето,

за да те запазя,

но няма да бъде достатъчно.

Ти си като залеза -

траеш само няколко минути

и после изветряваш

като стар парфюм,

а в мен остава

спомена за аромата ти.

Необратимо съвършени сме,

няма да имаме

себе си никога…

Любимец 13

Опасно е

да ми вървиш по ръбовете,

да си играеш

с връхчетата на косата ми,

да ме следиш как мия

пода на банята,

да ме прегръщаш силно,

когато ми се плаче,

да ми крещиш, че нищо не знача за теб,

а след това да ме целуваш

както се целува след дълга раздяла.

Да ме будиш вместо алармата

и да закъснеем…

да ми размазваш грима

от смях,

да пием вино на обяд,

да ме видиш –

всичките ми измерения,

да ми късаш копчетата

на ризата

и да ми белиш плодчета.

Опасно е, прави го повече…

Хамелеон

Изслушала съм всички песни на света,

пожелала съм всички желания,

ти май беше едното от тях,

смачках душата си на топка

и  те уцелих с нея,

а  ти  се търсеше в мен,

смисълът беше огромен

и светът – обезцветен…

Не ме объркваш.

Аз не съм обикновена,

Ти си изтъркан и прекален

и когато ме погледнеш

ставам част от дивана,

ставам много увредена,

сливам се с декора

като хамелеон.

Не искам да съм вътре в теб,

задушно е,

моля те да ме издишаш

Аз съм думи,

изметени с метла под килима,

Погледни ме,

не ми се сърди,

аз  искам само да изчерпам

достатъчно душата си.

Оказа се,

че се уча от най-добрите,

а те често умирали от собствената си ръка –

приятелски.

Може би животът просто не е за всички,

но аз поне отивам някъде

а ти си стоиш на едно място.

Не се дръж идиотски,

скрий си усмивката,

аз съм отрова без антидот.

Невротоксична съм.

(О)ставаш

Показвам ти колко много

можеш да бъдеш

и да не бъдеш

в мое присъствие.

Изборът е твой.

Аз съм в наличност.

От тук нататък

Мога само да забравя света,

мога само да забавя света

и да те разкажа

на всички

отвъд,

като приказка

в която си лош господар,

а аз съм слугиня

на твоята гордост,

боса и луда.

Преди да е станало късно,

трябва да знаят за теб,

за това, че си истински

и не по-малко измислен,

но въпреки всичко

ти вярвам.

Аз съм бомба със закъснител,

чуй как тиктакам…

TNM

Видяла съм с очите си,

ще те разсмея,

когато ти кажа,

че не си на себе си.

Здравото мислене

изисква жертви.

А ти си безпощаден,

контролираш всяка мисъл

в мен

като тумор в главата ми

и ми изкривяваш смисъла

и представите.

А аз не мога

да се отърва от теб,

метастазирал си навсякъде

и ме караш

да преливам,

да се смея с глас

и след това да онемея,

да се разлея

по пода

и да те скрия…

Чувствам се смела

и много обречена,

не те моля да ме разбираш,

само не ме отричай,

аз съм изречена…

И в нашия случай –

или аз, или ти

ще изчезнем с времето.

Ден като ден

Ще бъде ден като ден,

а мен ще ме няма.

Защото ми носиш

лош късмет

не само в петък.

Ти си нежно изпускане

на нормалността,

по-близо си

от всяка лудост.

Ти си издишване.

Желание

с неясни очертания,

стабилен удар

по моите рани.

И сякаш си мъдър,

но всъщност нехаеш

за мислите с цвят на мастило.

Размазани…

Ела да се разпилеем

взаимно

и може би

този път няма да искам

да не те бях познавала,

може би някой ден ще ме предизвикаш

да те накажа

и ще изчезна случайно,

или ще се променя.

Ще бъде ден като ден,

а мен ще ме няма…

Антракт

Не ме гледай

така подозрително,

защото кръвта ти

ще ми отива на роклята.

Не смей

да ме съдиш,

преди да съм сбъркала,

защото знам какво е  — 

знам началото

и как ще свърши

с мен или без мен…

Перфектно знам финала

и виждам всичко

на забавен кадър.

Помня теб

когато беше

въпросителен

сега си точка

но имам силата да те изтрия

да те превърна

в знака стоп

и след това

да мина по теб със предимство.

Не ставай съмнителен,

имам правото да те разнищя,

да те направя на градивни частици

и след това на сладолед,

да те оставя

да се топиш на асфалта,

да се разяждаш и гориш

като слама,

да те разпръсна наоколо

в хаоса

да те разбъркам отвътре

и никога

да не бъдеш същия

отново.

Защото, когато си прекалено добър

в нещо,

обикновено се проваляш.

Такъв е животът.

Спокойно можеш да забравиш,

че те победих,

преди да се застреляш…

Как те накарах да паднеш,

да се разрушиш

и да трепериш

от мисли

за всичкото в нищото,

какви са причините да стигнем до тук,

по-добре спри да дишаш,

защото

единственото

сигурно нещо

е смъртта.

Не я събличай,

ще си го намериш.

И не мисли,

преди да преглътнеш,

ще се задавиш.

Не се сдържах,

използвам последния случай

да ти лазя по нервите.

Един живот не стига,

предполагам това се опитваш

да разбереш.

Не се опитвай…

Понякога

е достатъчно

просто да си пушиш цигарата,

облегнат на стената

и да не мислиш за нищо.

Игнорирай съдбата,

по-лесно е,

бъди безразличен,

не й отваряй,

колкото и силно да чука.

Казват,

че когато някой те докосва истински,

усещаш тръпка.

Глупости,

аз просто си замръзвам…