Източни пиеси

Липсата на чувства умъртвява
сетивата на съзнанието,
притъпява всички взривове,
драска по вратите на мълчанието,
мотивира да посегнеш на мечтите си,
смазвайки във себе си приетото
отказване от по-дълбоки мисли -
да не би да те намерят за различен...
И ти продължаваш да го искаш?

Хроника на чувствата

В този свят да страдаш
и да гориш отвътре
е нормално състояние
и не е нужно да си специален,
за да разбереш,
че пътят към тебе
минава през някого.


Забавлявай се
и спри
да градиш самотата.
Намери се.
Всеки в този свят
е обичал
и си е патил...

Копнежи по белия път

В слепоочията ти пулсира
яростта към моите ръце,
там съм скрила
нещо твое.
Изостряш ме
като писеца
на най-тънкия молив.
Разкъсвам си кожата
и ще се пусна
надолу по хълма,
не ме е страх
да се ожуля,
кръвта ми
пари на твоите устни.

Думи

Не съм добра във думите,

но съм добра

в пробождането на сърцето,

като игла

с обратен ход,

зашивам всичко

счупено и скрито

от очите на невиждащия,

а невиждащите

най-често са обичащите...

По-добре да ослепея,

преди да ме осакатиш напълно.