amores perros

ние сме кучета

обичаме се

толкова много

че чак се

заклещваме

но не можем да спрем

нямаме

център на насищане

Коментари

Трансплантация

Трахеята ми мечтае ти да си донорът на следващото ѝ
вдишване.

love will tear us apart

ние сме нуличката
в бензоловото ядро
на допамина

като пръстенче
сме кръгли и безсмислени

maze

в мазето

слушаме джой дивижън

пеем фалшиво

пием шотове в чаши за вино

кръвта ни танцува

по теб има още

следи от червилото ми

не ми се заспива никога

нека умрем

преди да остареем

enjoy it while it lasts

В анонимни делници

си спомням, че

коридор

е несъизмерима дума

в събота

в 2:30 сутринта,

когато усилваш синините

на бедрата ми.

Толкова е шумно, че

не мога да си чуя мислите.

виагра

когато сутрин

лежа до теб гола

и косата ми е

като на горгона медуза

не трябва да ме поглеждаш

в очите никога

за да не получиш

вечна ерекция

ти го каза

imaginary

когато бях дете 
въображаемият ми
приятел
беше ти

подарък

отварям си подаръка
от теб
вътре - самота 
и уиски

небце

високо е небцето
на сърцето ти
но също толкова
и гъделичкащо

Dark necessities

Караш ме да се чувствам

като счупена чаша за вино,

без функция и с живот,

който няма да разбере никога.

С помощта на жълти усмивки,

се боря и с този ден,

докато не стане тъмно

и твоите стрелички от дартс

ми улучат червеното.

Косвените жертви полудяват,

тази песен не ме кара

да чувствам нищо,

а на другия ден

пак ти е празно и никакво.

тайминг

там където
свършва
пътят на дланта ти
свършвам и аз

махмурлук

главата ми пулсира
в буквите
на твоето име

feet

с боси стъпала
по твоите чувства

искаме още

Feed your head

Да храниш животното

в себе си

е толкова красиво

и убийствено.

Саморазрушението

води до градивност.

crave

то е едно такова лудо

и те вълнува неистово

като писък в ухото

и раничка на езика

не те оставя намира

посягаш към него

и пак си отдръпваш ръката

до следващия път

когато се издигнеш зверски

и няма да искаш да слезеш

Suicide

Разкъсвам всичките
Корички на раните
Които ми направи
Не ме боляха
А нищото отвътре
Виеше, крещеше, блъскаше
Самоубиваше те в мен

Лице

Ръбът на мъртвото
Спокойствие 
Наостря моето внимание
Да се обърна към
Лицето ти
И да намеря себе си
В чертите му

последната вълна

Последната вълна
Все още чака
Да те стопли 
След първата
Която неочаквано
Ти каза тези думи
Нямото довиждане
Така болеше
Сега - здравей

Amnesia

Не ми показвай
Какво е любов -
Ще забравя.

Рози

Думите ти
Миришат на рози
Които никога не цъфтят
Даже напротив
Защото не ги поливам редовно

Killing season

Всички знаем,
Че това, което не те убива,
Те кара да не искаш 
Да си жив
Бъди моята причина
За пълно щастие
В смъртта

Silence

Тишината ми е 
Бяло знаменце
Което вдигаш
От купчината
На развалените си
Нечувствителности
Какво може да се обърка?

Drowning

Ти си обица На ухото на сърцето ми Пеперуди В мозъчните ми стомахчета Водата в алвеолите Когато задушавам липсата ти Гънките на долната ми устна Които толкова разнищващо целуваш Електричеството в косата ми Кладенецът в склерите Дъното на пъпчето, В което сме удавници И няма да го стигнем никога.

Happy little pill

Той има страхотно съзъбие,

пише с лявата ръка,

пуши си цигарата наполовина,

далтонист е,

не вижда други цветове освен мен,

не може да казва 'р',

има убийствени ириси,

жестоки ъгли на устните,

и ме кара да подскачам...

Kingdom

Душата ми е царство

без владетели.

Върни короната!

Нещо като това

Стоя с празен поглед

на опашката в магазина,

питат ме събирам ли точки,

имам ли 2,72,

защо искам точно червена запалка,

а аз се опитвам да намаля

твоята песен,

която ми крещи в главата.

Бог

Да не вярваш в други, освен мене,

да не вярваш в други, освен мене,

да не вярваш в други, освен мене,

докато и аз не повярвам в себе си.

Unknown

Романсът убива

твоите хубави ириси,

напомня на нашето

детство. 

Глътнах хапчето

на непознатото,

сега очаквам ти

да се появиш отнякъде.

© 

Lotus flower

Цени си недостатъците,

те са по-достатъчни

от всичко.

С теб изтръгвам

сърцето от корена,

кучето ми се казва Боклук,

млякото стои развалено в хладилника с дни.

От снощи имам една мъртва елха

и един по-малко мъртъв човек до себе си.

Епилепсия

Не се страхувам

от нито една дисоциация

на личността ти.

Ти си моите сблъсъци,

трепети,

конвулсивното търсене

на усещането за високо

и лудото бълбукане отвътре,

което ни накара да сме живи.

Morphine

Не знам относно

важните неща,

но нещо, което те кара

да се обърнеш срещу себе си,

да се смееш сам

на терасата в неделя следобед,

или в подземия,

да четеш поезия в тролея,

или да си развържеш

усмирителната риза

пред плачещи майки,

гледайки доволните усмивки

на децата им

(те знаят всичко!),

си заслужава.

Не искаш да мислиш

кога ще свърши,

искаш само

да проработи за теб и тази вечер.

Birth

Ти си пъпната връв

на самотата ми,

режа те

и започвам отначало.

The look

Ти си дупка

на ухото ми,

част от мен,

която я няма,

минус тъкан

плюс недостатъците,

ставаме двама,

които изчезват в следобеда

като стъпки в пясъка.

Аз съм нищо,

докато не ме погледнеш.

Изчезващ вид

Черно-бели раирани дни
ме карат да чупя чаши,
да си късам ризата,
да дълбая дупки, в които
заравям самотата си.
Ръцете ми са лопати,
сърцето - лунатик

с биполярно разстройство

Indica

Рисувам с пръст овца

по замъглените прозорци

на колите.

С разширени зеници

намирам

синьото сърце на свивката

на лакътя ти.

Дробовете ми се пълнят с теб,

на другите им се повдига

от нашите липси.

Интровертни сме,

комфортната зона щипе очите.

Любовта продължава точно

колкото да умре една котка.

Словесна салата

Все се каня да те питам

говориш ли охлювиански език

(това е нещо средно между

охлюв и Борис Виан),

колко още места

са вакантни в сърцето ти,

дали може да резервирам

стая с изглед към морето.

И после се сещам, че

обичам охлювите

повече от хората,

те познават любовта

и са толкова лигави

и толкова...вкусни.