Сърца за изтръгване

Не са били затръшнати врати,

не са се чули крясъци,

не са се чупили сърца,

прозорци и огледала,

не са ни слушали съседите,

не са се хвърляли обидни думи,

тежащи като камъни в душата,

не са отлитали и гълъбите

от перваза.

След нас останаха

само полукръгчета по масата

от отдавна забравени чаши.

Тези хора

Тези хора дали са щастливи? Гледам ги как си затварят прозорците, на терасите пушат и пламъкът от цигарата обагря лицата им в розово. После гасят лампите, децата им сигурно спят. До кого лягат тези хора, дали са щастливи...

Сутрин

Сутрин от огледалото ме гледа

нещо сънено

и начумерено,

със стреснат поглед,

тъмни очи, полуотворени,

знае какво иска

и отправя

поредното предизвикателство -

Дръж сърцето на каишка,

казва ми,

и гледай вечер неотлъчно

да е до стопанина си.

Защото ръцете все още треперят,

когато те търсят до мен на леглото,

дори и да знам, че си там...

Тъмно

Тъмно е

по улиците на душата ти,

из малките тунели

на сърцето

бродя смело,

копая, копая,

аз имам място там.

Но достигам до дълбока бездна -

някой е бил тук преди мен.

Чашата никога не е пълна догоре,

винаги има място за още.

Изпивам на екс

твоите емоции,

няма сълзи -

този път е различно,

но толкова тъмно,

Боже, как ми се иска да имах огънче...

Някой

Някой, който вдишва теб

и издишва себе си,

търсиш го, а той

търси допира на ръцете ти

вечер, когато е късно

и сме затрупани

с думи, работа, време,

което не стига

пулсът ми да напълни

твоите мисли.

И само мълчим.

Студено е,

а ти

топлиш повече от слънцето.

Ако не те прегърна,

ще стана на статуя,

а така и не ти казах как

бих обърнала света наопаки,

за да видя деня да залязва в очите ти.

Време

Времето е

нежната артерия,

която пълзи по врата ти

като паяче -

толкова бавно, когато те няма,

толкова бързо, когато си с мен.