Love story

Любовта ли ми се стори,

или ти ме гледаше

убийствено

довечера?

Клопка

Да се чудя какви бонбони

 харесваш

 и да стоя с часове

пред витрината

на някоя сладкарница,

като преоценен експонат,

а отвътре да ме гледат  и да мислят:

"Каква глупачка,
за кого й е мъртво отвътре?"

Времето минава бавно,

алкохолът е ръка на приятел,

а ти изобщо не заслужаваш

да те сънувам в събота вечер.

Анксиолиза

Когато душата ти е в хладилника,
а щастието - в петата на крака,
и не можеш да го извадиш от там, 
когато животът свършва без да ти каже,
си спомни че искаш да пипаш косата ми,
че самоубийството е най-лесния начин,
че има по-големи неща от това
да наливаш Бог в чаши
(или в себе си).
Инжектирай си любов
и спри да мислиш,
иначе ще се побъркаш още повече
и ще ходим заедно на психиатър.

Fusion

Отвсякъде затрупан с книги,
безплатни мисли в тролея
и червено вино в петък вечер,
моят свят е толкова различен 
от твоя, 
че ако ги слеем
ще се чуе мелодия,
която звучи ето така:
Бум!

Абстиненция

Разрушени млади хора

търсят наркотика на живота си,

дланите им се потят,

дишането е на пресекулки.

"Мислех си, че няма

да се чувствам никога така отново."

Лежат голи на пода,

след поредния удар:

"Разкажи ми повече за себе си."

Кръвта им започва да ври,

залитат по улиците,

пълнят с цигарен дим

емоционални кладенци,

искат да надникнат вътре в себе си,

но стомахът им е свит на топка,

не спират да треперят.

"Този път излязох чиста от това."

Имам изненада -

вътре си и с двата крака.

Стокхолмски синдром

Чувствам се като

част от дивана този следобед,

понеже моите клетки

отвориха вратите си снощи

и те приветстваха.

Сега чакаш храна за душата.

Всеки път щом звънне звънчето,

молекулите ти стават течни

и трябва пак да те замразявам.

Какво прекрасно страдание -

камерата ми отказа да работи.

Скоро е пролет.

Малко сутрешно убийство

Мечтите ни,

разбити на брега,

нашата кръв – по пода,

краката ми –

треперещи на покрива,

черна котка ни пресече пътя,

но не се обърнах никога назад.

Убийството е надценено,

ако не е част от теб.

Ти умираш всеки ден,

когато празнотата ми е видима.

Няма как да ми помогнеш,

можеш мълчаливо да ме гледаш

как изчезвам.

Космос

Аз съм малка дръпка

от цигарата, която 
палиш, докато изгарят
самотата ти на клада.
Не се усмихвам,
само лепкаво ти гъделичкам гърлото 
и разтварям залезите в гърдите ти.
Стоплям смело,
но на теб не ти се обича,
нуждаеш се от повече и повече

пространство, 

докато накрая не ти стига и космоса...

Палто

Аз те виждам
как стоиш на прозореца,
когато всичко, което
правехме е да плачем,
захвърлих си дрехите,
можех да ходя гола по 
цял ден,
не ми трябваше друго,
освен топлината ти.

Сега не е толкова топло,
даже студът се усеща
под ноктите.
Може би догодина
ще си купя ново палто
и няма да ми е нужна
ръката ти в джоба му.

Часовник

Сърцето не е кръг,

не можеш да измериш

неговите близости.

Не показва колко е часа

и кога се случва влюбването.

Не тиктака шумно,

не пищи неистово,

само лекичко прескача,

когато се усмихваш.

неделя 2

Не вдигаш телефона 

на непознат номер,

страх те е от кучета,

пиеш вино от кутия,

животът те третира

като лампа без крушка,

пръстена на ръката

не е годежен,

тортата не е сладка

и този месец ставаш 

с една година по-сам.

Не са те питали добре ли си

от миналия август.

Разпадаш се,

зениците ти не помръдват,

вече не те вълнува обичането.

И миналото е толкова скучно.

Ставаш все по-студен

и все пò не себе си.

Отчаянието е прехвалено,

по-добре се обеси в неделя.

Година

А само преди година
беше подредено 
и скучно,
сега не сме вече същите,
сега е с главата наопаки
всичко.
И ние сме само сенки
на наше предишно обичане...

Вредни навици

Задавам въпросите
без да очаквам отговори:
В колко точно часа
ще решиш, че ме искаш?
И след колко месеца
ще съм ти писнала
до такава степен,
да не можеш да ме погледнеш?
Дори косата ми ще ти напомня
някоя стара любов,
дълбоко погребана
в твоите вредни навици.
И няма да те кара да забързаш крачка
след мен на улицата,
просто знаейки, че 
ще ме догониш на светофара.
И в това бягство
няма никаква тръпка,
просто е отегчително
и по-добре да не бяхме идвали...

Аритмия

Провери си пулса
на всички възможни места,
ако не е равномерен,
значи си влюбен в грешния човек.
Любовта е направена 
за да ти е скучно,
иначе изтръпваш
и ти става хубаво...

Бяс

Сутрин, когато
кучетата лаят
и е тъмно и си сам
и онова
студено чувство в стомаха,
както преди да ти 
смелят сърцето,
тогава очакваш 
да те подгони
дългът да се бориш,
да вдяваш конци във игли
по двадесет часа на ден,
а в останалите четири
да обичаш някой, който
предпочита да играе
карти пред блока,
пред това да те гледа в очите.

Тогава осъзнаваш, че
каквото и да правиш,
си прецакан, 
и е вечна хладна сутрин
и това е всичко...

пепелната сряда

След няколко вида депресия,
без нрав и с липса
на мнение,
от утре не мога да дишам.
А ти си 
безкрайно еднакъв,
безцветен
и никъде неотиващ.
Избягай далече
и въобще не се връщай,
от лошото вино
боли глава,
от лошата любов също.

Цигари и ангели

Не се страхувай да
не те обичат,
това е най-естественото нещо.
Хвърли си кецовете
във водата,
цигарата на някоя 
бензиностанция,
сол зад гърба,
дрехите ѝ на улицата.
Изгори всички мостове
и ако са ти слаби ангелите,
храни ги по-често...

Натюрморт

Както мъртвите рози
няма никога да цъфнат,
така и любовта ми
няма да възкръсне.
Няма да се върне

миналият тремор
и горещото очакване на думите ти,
капещи в главата ми разбъркано.
Ние сме си същите,
различно е обичането,
всеки смила със различна скорост
хапките на самотата си.
Аз съм алергична към обеми,
ти заемаш много място,
движиш се злокачествено в моите съдове.
Аз стоя затворена на тъмно,
чудейки се как да се накажа.
Зверски студ те дебне и пулсира в мен.
Иска ми се да не бях човек.
А ти стоиш като част от пейзажа,
който никой никога не снима...

Светулки

Любовта ми е наивна
петокласничка
с ожулени колене,

тича по каретата на ризата ти.

Взаимността ни е просто
механично докосване

на изтощени тела,

които още не подозират
отдръпването на другия,
докато не стане късно.
А аз и ти сме светулки,
еднакви със всички останали,

които не са ги обичали истински...

Завой

Направи завой 
и повече недей да питаш 
дали ми се спи,
в колко съм станал,
беше ли ми студено снощи,

когато те нямаше,
какви цигари не пуша,
колко още остава до края ни,
просто обърни нещата наопаки
и не ми пожелай лека нощ.

И морето не е същото

Винаги се връщах там,
където проходих,
научих се да си пиша името,
да броя до 12,
влюбих се няколко пъти,
омъжих се, родих две деца...
Последния път
миришеше просто на развалена риба.

Гроб

Последен път, в който 
пръстите ми
разучаваха пръстта
на тялото ти,
където ми се искаше  

да бях погребана.

Твой ред

Твой ред е
да ме правиш малка и нищожна,
отваряш по средата
и се появява другата матрьошка

Накрая стигаш до горчивата среда, която
като камъче в обувката напомня,
че изобщо няма смисъл 
и не се познаваме дори...

Отначало

Малката фраза в главата ми

те повтаря.

Като сол в раната

горчиш

на върха на езика,

от ръба на сетивата ми

скачаш

надолу с главата,

без въже, без завои,

без обувки,

без да мислиш...

Няма смисъл,

вътре в мен е същото,

както отвън –

бъркотия,

която майка ти

не би искала да оправиш.

Всъщност постоянно

сме същите –

празни и празнични

като подаръци,

накрая остава само обвивката.

А сега отначало.

Живот

Извинявай, ама

спри да дишаш!

Много по-забавно е,

ще видиш.

Тая кал по улиците

ме убива,

и калта в душата също.

Задушаваме се бавно

в дъждовете,

и в горещото на парното,

което

не топли студени сърца.

И никой не те пита кой си

и къде отиваш,

в празни дни самотата чисти

света от такива като нас.

Все по-тежко става в дробовете,

да издишат мръсен въздух.

Извинявай, ама

спри да дишаш!

Ще ти стане леко...