Емоционални дупки

и да ходиш
и да не ходиш
по доктори
емоционалните дупки
се запълват с кур

отказвам се от себе си

‘’това от което се нуждая

не съществува’’

каза някой някъде

и ми запуши гърлото

отдаденост

изневери ми

милиони пъти

остана верен на поезията

това е вечно

инстинкт за самоунищожение

халката се хлъзга

от пръста ти

за добро е

детство

вечно бях сама

като малка

трябваше да имам

богато въображение

така започнах да пиша поезия

сватба

искам да прекараме

част от живота си

заедно

порочен кръг

не вярвам че някой

може да бъде щастлив

повече от година

не вярвам че няма

да се изчерпам никога

всичко се крепи около

алкохол

диети

и антидепресанти

депресия

крия се като депресия

с писането се освобождавам

от шума в ушите

и надеждата за по-добър живот

1/2

не знам защо

хората наричат човека до себе си

половинка

ако бях половинка

щях да съм толкова зле

Майстора и Маргарита

танцувам в 5:30

върху дрехите ти

ти си изчезнал

смея се безпаметно

утре няма да помня

че те е имало

аз съм достатъчно луда

и без да пия

амнезия

животът е низ от спомени

които не помниш

всички сме пациенти

с ретроградна амнезия

а няма болници

вторник

ти се смачкваш пред очите ми

във вторник не страдам за никого

сама се закопавам

но гробът е плитък

„обичам как се усмихват мъртвите”

рецептори

серотониновите ми рецептори

не са наситени

животът няма смисъл

мразиш  си работата

мразиш си колата

хората са скучни

нищо не е истинско

трудно е да се усмихнеш

поетите умираме сами

спомени

спомените са клишета

които само искат да си лягаме

рано или късно всички се повтаряме

и никога не стигаме до никъде

образцов дом

всички блокове са скапани

изглеждат ужасно в дъжда

обичам теб

но съм влюбена

във всички останали

внимание

ровя се във всичко твое

не мога да намеря

само онази тънка нишка

която ми задържаше вниманието вечер

утро

съмвам се с утрото

стъмвам се сама

между тези два краха

ти

чаша вино

и безразличното

‘обичам те’

съдба

двама души на дуел
които се поглеждат в очите
и се влюбват

Петък 13

викам на помощ съседката
лута се до вкъщи със загубен поглед
мъжът ѝ ѝ изневерява
втръсва ми
"хайде да ми простреш дрехите,
че съм се лакирала"
това са последните ми думи

Рецепта

готвя с кръвта си
пиша по стените
че не те обичам
ноктите ми падат
лъжа както винаги

изкуство

Аз съм добра актриса
И никога не съм се преструвала
Че те обичам
В това е най-големия ми грях

Karma police

мисля че някой път
ще те обичам
а ти мен не
мисля че си го заслужих

котва

Зимата идва с усмивка
Асоциално намигвам на вените си
Ръцете ми плачат
Студът вали над града
Навсякъде има реклами
Васил пише поезия
Летя със снега
Стъпалата ми ги няма
Слънцето мирише на праскови
Не знаех че е толкова тежко
Да си затворен във тяло
Само те тегли към земята

суеверия

връзката ми се разпада
спирам за да се събуя
тръгвам боса във снега
бяло куче ми пресече пътя
утре няма да ти липсвам

новини

страхувам се от всичко ново
затова ръцете ми стоят
протегнати към твоите
без да ги докосват

глезени

представям си как заспивам завинаги
а ти си леко затоплен
гледаш шибаните ми глезени
и мечтаеш за пролет

eyes wide shut

вечеряме сами
не си говорим
пиша на Бог за помощ
а той си затваря очите

орхидеи

не се храним на масата
котката лае
има чехли в хладилника
орхидеи в главата ми
леглото е студено от липса на грехове
искам зелена коса
и живота да свърши по-бързо

пинг понг

мисли за моето щастие
захвърлено в чужди ръце
играят пинг понг в главата ми
убийствено е
без теб съм сирак
не искам да си лягам
утре ще се събудя

we'll be glowing in the dark

живеем затворени в страх
всички ще избягаме от дълголетието
в спалнята ми има локва кръв
от хора които са умрели там
покривам я с килима и заспивам
сънувам смъртта

лотария

не се разбирате
спите в отделни легла
децата ви пият
нямате достатъчно късмет
да спечелите себе си
не може да е само това
пише отвътре на черепите ви
а дните стават все по-малко
дните стават все по-малки
за разлика от тъгата

cancer

тежестта на миглите ми

стъпва на пръсти

по таваните ти

за да не усетиш

как си на крачки от мен

а всъщност на хиляди километри разстояние

ако продължавам така

ще хвана рак на настоящето

всички се опитваме

да бъдем нещо повече

за някой друг

по-добре е да живееш сам с куче

писък

тишината е убийствена
само ако е споделена
сега спиш дълбоко
отварям лекичко сърцето ти
и крещя...

свирепата Ева

искам да отхапя
очните ти ябълки
и да ги изплюя
в райската градина
на самотата ти

центрофуга

не съм заплаха за никого
освен за себе си
в центрофугата на живота

сън в съня

размазвам се като муха
по замъгленото ти съзнание
живея като на сън
не мога да се събудя

hands

да ми счупиш ребрата
от стискане
че си щастлив да ме видиш
след това да си сложиш
ръцете в джобовете
и да вървиш напред
към тъмното бъдеще

white rabbit

мислите ми скачат
като зайци
кожата ти настръхва
бедрата ми те търсят
облечени в розово

holly day

събуждаш се хиляди сутрини

болен от себе си

никой не ти помага

никой не те лекува

никой не предполага

просто си сам и празен

като опаковка от бонбон

след празник

който никога не се празнува

keep talking

слушам те

забивам си ноктите в дланите

продължавай да говориш

гласът ти е Глад

а той освежава

утре ще си нов човек

но е неделя

и да се обичаме еднакво

„не работи”

Антиутопия

времето не съществува

градът е пълен с откачалки

незатварящи очите си никога

има огледала навсякъде

всички са безкрайно тъжни

мразят автобуси

палят си косите

и не се целуват с език

Still

можеш да се превърнеш
в няколко различни форми
всяка година си друг човек
не забелязваш ли
колко малко време ти отнема
да свикнеш с ново място
нищо не остава неподвижно никога
самоубий си мислите
докато си още в себе си

Wire

аз съм цялата изтъкана
от тънки мрежички
съдба след съдба
се движа към живота
където ще съм само кукла на конци
и ти ще си отгоре

Лай

да излъжеш някого
че го обичаш
е като да накараш
вчерашната салата да изглежда свежа

hunger

 подчинявам се 
на лепкавата глина
излизаща от силния ти смях
потапям устните си в дланите ти
Господарю
дай ми вино, дом и глад

левкоцити

четеш поезията ми
на екстази
караш хилядите ми левкоцити
да заспиват усмихнати
по-хубаво е с теб
отколкото си мислех

залей ме със бензин
за да не предполагам повече

съд

тялото ми е празен съд
а преди беше дом за тъгата ти

disection

стискам зъби
обличам страха
кръвта от студената маса
изтича в канала

кърпя лица
в съзнанието ми трупове

и бутнати столове

swallow

със срязани сухожилия 
пълзиш по корем
към моите канали
събличайки кожата ми
само за да докажеш

че си способен да обичаш

work week

вадя от пералнята
пет чифта изпрани
сиви чорапи

оцелях още една
работна седмица

exit

в няколко часа сутринта
любовта стига колкото
да отвориш прозореца
да полетят телата ни
към гробищата

сърцебиене

гледам те от разстояние
вече нямам търпение
да имаме проблеми заедно

Sid & Nancy

следващия път когато
ме погледнеш
ще видиш как смъртта ти
се разширява
наравно със зениците ми

pictures in frames

всички снимки в рамки
да се чупят от вибрациите
на нашето синхронно дишане
да ме разкъсаш като плод
на чужда религия
и децата ни да бъдат само
идеи без име

потъване

 нямам право да съществувам
последно бях човек през септември
Бог е лицето в огледалото
ти миришеш на свобода и на лято
накарай ме да усещам въздуха
в гърдите ми докато потъвам
към твоя център

все по-дълбоко и все по-светло

ревност

бясно куче
лаещо от дъното
на твоите гърди

Теория на хаоса

махаш с криле
в единия ми полюс
и получавам
урагани в мозъка

клопка

галя грапавото гръбче
на самоубийствените мисли
в затвора на съзнанието си

Списък за следващ живот

да съм подредбата на атомите ти
да ти причиня големия взрив
да видим края на света от разстояние
да разбия цялото ти вътре
да не се чуе гък

my sunset

след следващото ни земетресение
може  да съм вече само тяло
прибери ме в себе си
превърни се в моето спасение
пречисти душата ми от всяка
доза преди теб
моят залез е твоето начало

Fate

миришеш на съдбата ми
не мога да те дишам

reborn

пияният ми мозък
те създава всеки ден
и те кръщава
във водите течащи
по вените ми
бъди по-различен днес
не ме убивай

Море

кофти хора
плуват
във физиологичен разтвор

катастрофа

хвърлям всичките си сънища
в киселата пепел
на нашето нещастно минало
повръщам въжетата
с които пазеше душата ми
да не излезе навън без теб
всичко мирише на плесен
и бавно изчезвам
сгромолясвам се забравена
като катастрофа през 81-ва

има живот и без мен
има живот и без мен

Seventh sense

нищо не задоволява
сетивата както теб
шоколадът не е достатъчно сладък
кафето не ме събужда
алкохолът не ме прави по-малко ядосана
храната е за загубеняци
всичко напомня на друго нещо
на отдавна забравено чувство
което не искам

madness

ако нещо те прави
повече тъжен
отколкото щастлив
го разкъсай със зъби
и не се извинявай никога

vivid

водовъртежите в главата ми
ме направиха роб
на чужди настроения
тази сутрин има много вятър
всичко е толкова ярко 
и мирише на смърт

eclipse

когато слънцето угасне
ще се прилуня
в кратерите на сърцето ти
и ще чакам да изстинем

wild

има много диво
в погледа ми
не го предизвиквай
ще си срежа вените
с усмивката ти
ще те накарам да млъкнеш завинаги
и няма да можеш
да кажеш на никой
колко е топла кръвта ми през юли

wake up sad

любовта се държи като помияр
риташ го а той идва за още
остарях с няколко хиляди години
чакайки те да се върнеш
като лош спомен от детството
костите ме болят
искам да съм на фентанил
аз съм ковчег за душата
ти си адски кух
ще хвърлям пръст
докато не ти напълня празното
и ако умрем един след друг
поне няма да се будя повече тъжна

куче

от доста време
не съм била себе си
липсва ми
като каишка на куче
което никога не е живяло

promise

обещах си да не наранявам
нито едно човешко същество
през останалата част
от живота си

с животните беше по-лесно

empty effect

гледате като котки в подлез мозъците ви са празни и размекнати асфалт по който не минава никой цветя и хляб в алкален свят мечти без време и много бира всички сме заменими аз съм отрова за мишки вие сте култивирани печурки ние сме животи над вас

самота

благодариш на фурната
че ти е стоплила обяда

пореден залез

слънцето отново залязва
зад блоковете
а аз не съм достатъчно високо
да го видя

страх

страхът е просто
липсата на Бог

този ден

ще минеш и през този ден
не прекалявай със солта
обичай който е около теб
и не забравяй да си поливаш цветята

клетки

всичките ти клетки
са празни
нямаш затворници
нямаш емоции
навсякъде в ребрата ти
пълзи едно голямо нищо
аз съм щастлива в пет дни
от седмицата
когато оставаме само
аз
ти
и ниското ти кръвно налягане

Искам

искам да скоча от водопад
да вися с главата надолу
от клоните на сърцето ти
да използвам небцето си
за да те направя усмихнат
да не слушам чужди проблеми
да е вечно лято
да преборя скуката
да съм най-търпеливият човек на света
искам звездите да светят за нас
да не си омръзна никога

аз съм ад
и от мен няма излизане

какво ти трябва

какво ти трябва повече
стая като при баба
кашон пълен с книги
и някой с когото 
да ги разглеждаш

тъмно е

тъмно е
земята още не е изстинала
за разлика от мен
гледам града от високо
светлините не стоплят нищо
само скриват
ненужните спомени
прибирам се
бурята свърши

keep your mind open

светът не може да е просто
реклама на продукти
с нула калории
автобус пълен с хора
мълчаливи самотници
стоящи по цял ден в тъмни кутийки
чудейки се дали вече са срещнали
любовта на живота си
пази си ума отворен
връзката затворена
и не се измъчвай че
ти беше обещано повече

щастие

нищо не може да ти попречи
да бъдеш щастлив
ти сам си пречиш

улица анна ахматова

живея на улица
анна ахматова
и залезите ми причиняват
липса на пулс
безсънно те търся
и все те намирам
свит на кълбо
в утробата ми
умопомрачаващо старателен
да не ме направиш тъжна
живея на улица анна ахматова
и по цял ден ми е лошо

Сега

Сега съм огледало на душата ти,
ред от репертоара на Бог,
разделят ни мигове, запетаи и точки,
между нас - вечност
и един въжен мост,
направен от моите думи...

23

тези 23 зими
в които те нямаше
съкратиха ужасно
живота ми
добре че си тук и е лято

азбука на оцеляването

аз 
бях
в 
гърдите
дето
е

биело сърцето

запознанство

не познавам още

онази част от теб

която не харесвам

приятно ми е

аз съм

хомо сапиенс

имаш толкова много кахъри
всичките са бели ама наопаки
като влезеш в църква
те е срам да мислиш
да не ти изгаснат свещите
изневеряваш на грешките си
с други грешки
едва се сдържаш
да не скочиш от терасата
като видиш черна котка
на улицата
се въртиш като гламав
обратно на часовниковата стрелка
хвърляш монети за важни решения
и във фонтани

и се наричаш хомо сапиенс?

инфаркт

ръцете ми исхемизират
когато те прегръщам
като сънища на мъртва котка
и реч на инсултно болен
никога не се връщат

изгрев

обичам луната
обичам небето
обичам изгреви
толкова много
чиста красота
неподправена от никого
нямаше как да я пропусна

кино

винаги сядам
на последния ред в киното
мисля че съм влюбена
в пустотата

снощи

най-накрая стана
както трябваше
чинии не цапахме
само чаши
на сутринта
няколкото изгорели свещи
ми напомниха
колко беше светло
снощи в душата ми
едва изчакахме вечерта
да свърши
за да се събудим
един до друг
по-истински от всякога

hips

между бедрата ми е топло
остани

емоционален инвалид

любовта ми
те превърна
в емоционален инвалид
за всички други 
жалко че
не можеш да се върнеш

смърт и орхидеи

ако ми подариш орхидея
ще я убия
ако ми подариш любов
ще я съсипя
ако ми подариш смърт
ще я живея

вечност

предложи ѝ вечност
на брега на морето
тя му каза, че е луд
и потъна в него

младост

младостта
е безсмъртие

влюбване

разрухата
започва с влюбването

introvert

аз съм татуиран интроверт
притежавам няколко 
тайни живота
лъжа с удоволствие
и мярка

мисля няколко хода напред
подари ми реалност
в която съм себе си

котката и кучето

всички знаят 
за котката на Шрьодингер
започни да пишеш
за кучето на Павлов

малко бъдеще

малко е още 
бъдещето
в моменти
когато ти липсвам
толкова ли е трудно
да кажеш
имам нужда от теб

алиенация

отчуждаваме се все повече
утре сме на друго място
различни хора те съдят
и обичат
желанието да си себе си
не надделява

в този живот
никой не прости на никого

фойерверки

не искам тъга през юни
искам
гола и боса
да тичам по скалите
на твоята любов

date with myself

предполагам че съм
заразна
но след среща със себе си
имам нужда
да измия душата си 
и да пусна сърцето си в блендера

high&dry

всеки път 
когато ме оставиш
се замислям
дали следващият път
ще се върна

Sympathy for the devil

караш ме 
да се сдобрявам с демоните си
а те са страхотна компания

пуканки

мозъчните ми клетки
се пукат като пуканки
в жегата
задушават се
копнеейки за теб
копнеейки за кислорода
който им доставяш

идеята е да си в мир със себе си

разликата между
опитен
и опитомен
е едно 'ом'

daddy issues

преди време
гледах снимки на баща ми
от неговата младост
толкова много решителност
в очите
толкова емоция
в чертите на лицето
до ден днешен
не мога да си обясня
защо вече не изглежда така

молекули

молекулите в кръвта ми замръзват
всеки път когато
замълчиш

quiet

ти беше най-шумното нещо
в живота ми
след теб съм толкова тиха

Сутрешно спасение

тази сутрин аз
не смачках охлюва

plan B

с теб не искам 
да имам план 'б'
не ми се иска
да избягам
нека има буря всяка вечер
за да си останем вкъщи