Романът „ Рай” на Радослав Гизгинджиев е едно пробуждащо
повикване, което може да ви върне вярата в доброто. Носи красивото послание
„ Следвай ме, отивам на сигурно място… Следвай
ме… отивам право към сърцето ти…’’
и заслужава много повече от едно
прочитане. В романа се преплитат съдби, света се върти по съвсем различен начин
и ти се въртиш с него и накрая като слезеш от въртележката, се замисляш: „Ами
ако и аз имам нещо общо с това?’’
Кара те да осъзнаеш своята значимост, да се
отдадеш безпрекословно на себе си, да се надминеш, и да достигнеш нови
хоризонти.
Основната поанта е любовта- безусловната. Любовта между
двама влюбени, между майка и дете, между двама мъже, между двама непознати. Любов
в името на любовта.
„Понякога съдбата избира хора, които нямат нищо
общо един с друг и преплита пътищата им чрез възможно най-неестествените
ситуации, но замаскирани така, че да изглеждат възможно най-естествени. Избира
ги и провокира чувствата им, влюбва ги, кара ги да бягат в една посока...
Създава ситуации на страх или болка и успява да прегърне хора,които дори не
знаят имената си. Достатъчно е да се осъзнае,че човекът, с когото си се
сблъскал днес на тротоара, с когото си стоял на опашка в магазина, някой ден
може да бъде единственото ти спасение. И никога не може да знаеш името на
твоето спасение. Тогава разбираш стихийността на живота. Тогава разбираш, че и
ти можеш да бъдеш нечие спасение, а когато го разбереш, съдбата вече те е
избрала.’’
Не е ли именно стихийността на живота, това, което го прави
така вълнуващ? Вече няма да гледате на хората, които се редят на опашка зад вас
в магазина по същия начин. Кара ви да осъзнаете, че вашето присъствие в този
момент на това място не е случайно- никога не е. И това е достатъчно, за да
настръхнеш.
‘’Затова животът е безкрайно
интересен, защото никога не знаем името на нашето спасение…’’
С артистичния си псевдоним Hemiceratoides
Hieroglyphica – ‘’името
на нощна пеперуда, която се храни със сълзите на птици’’, Радослав Гизгинджиев
пише себе си в своята книга- сякаш е излязъл от тялото си и се наблюдава. Рай-
това е ‘’красотата, от която боли и
горчи ’’, усещането за любов от различни перспективи…
„ Някои изпитват щастие. Други- безпощадна тежест от нечия липса.”
Любовта тук е представена на ново, по- високо ниво. И задава
въпроси:
„ Да. Любовта е игра за смелите; музика за
глухите; текст за слепите и прекрасна картина с ужасяващи сенки. Любовта за
всички нас е тайна, като за глухият-музиката, който може да я усети с кожата
си; като за слепият-текста, който може да открие светове с върха на пръстите си
и като за смелите-картината, в която рискува да превърне спокойния си живот в
поболял скитник. Любовта винаги е била такава. И няма човек на земята, който
може да я изпитва принципно. Прекалено сме малки, за да обичаме целия свят без да
очакваме нищо. Винаги сме жадни за прегръдки и такива ще останем до последния
си дъх. И ако приемем, че това, може би, ни прави несъвършени и от това ни
боли, то вече сме близо до съвършената любов…Всеки един от тях бе близо до
съвършената любов.А каква би могла да бъде разликата между теб и
тях, когато изпитаме това чувство?’’
Оказва се, че на човек не му трябва много, за да започне да
вижда чудесата около себе си. Оказва се, че непознат човек може да те познава
по-добре отколкото хората, които са в живота ти. И в момента, в който осъзнаеш,
че ‘’в секундите, в които някой умира, се
чува глас на новородено; в минутите, в които едни се срещат, други завинаги се
разделят; в секундите, в които някои са прегърнати други си обръщат гръб…’’,
ти вече не си същият човек.
За мен „ Рай” беше моята малка победа над себе си,
инстинктивно бягство към същността отвъд морала, извън пределите на тялото. Силно
и чисто чувство …
„Понякога изпитваме
емоции, които не можем да си обясним. Необяснима радост, страдание, възбуда или
гняв. Но светът е перфектно устроен. Повечето не знаят, че изпитват емоциите на
друг човек… Човек, който не може да понесе това, което му се случва.’’
И в крайна сметка, ще разберем ли някога какво е любовта?
Ако не- то този роман много силно ще ни доближи до нея : ‘’Някои го наричат любов от пръв поглед, други- луд късмет, но най-
вероятно това е първата среща в този живот, след тъжна раздяла в някой друг
живот.’’
Силното въздействие на „ Рай’’ и уникалния му стремеж да
остави следа в читателите си, се усещат дори само от няколко цитата.
‘’Има теория, която казва, че преди душите ни
да приемат материална форма, са избрали своя живот и всичко това, което да им
се случи…’’
Изпълнен е с хиляди въпроси, думи, мисли, предизвикващи
себеосъзнаване.
‘’Този, който ще промени
живота ни- ще го разпознаваме от първия момент! Защото ще можем да усещаме
душата му, дори и без да знаем нищо за него.’’
Може би ще ви накара да разберете „Стихията на
Душата’’- да преобразяваш болката в любов.
„Каква е вероятността да откриеш любовта
на живота си сред толкова много хора? Сред толкова много любов? Дали всички,
които срещаме и обичаме не са разпиляното ни сърце. Дали това не е смисълът –
да го съберем и то да стане цяло. И да си го припомним. Но каква е тази сила,
която би ги събрала? Сред толкова много хора...
Дали не е същата сила, която после ни ги
отнема?“
Романът се следва от още две изпепеляващи произведения –
‘’Страници от раЯ- ДневницитЕ’’ и ‘’Рай част 2 – вРАтИте’’.
„Рай’’ няма да стопи
ледове в сърцата ви, а ще ги смели и ще ги превърне в сняг!’’ – Аспарух
Станков, журналист
