след смъртта

две неща знам със сигурност

всички ще са по-щастливи без мен
има живот след смъртта

не знам кое е по-страшно

Спасителят в ръжда

марширувай по клепачите ми
спаси ме от себе си
убий минотаврите
и после да те няма

искам чудовището

от гардероба

да ме изяде за закуска

и заедно да изчезнем

към нови дъна

страбизъм

любовта ми е с дивергиращ страбизъм
гледа навсякъде

down the rabbit hole

и ти си роб на любовта
питай Алис
сложи си шапката
кажи да на наркотиците
нахрани си главата
и скачай в дупката
заеби хората
могат единствено
да умират от свръхдоза
само артишоците имат сърца

Самоубийство в петък вечер

опитомена и безчувствена
угасвам до теб на дивана

плача само когато режа лук

Идеален ден за лов на рибка-бананка

има една огромна дупка
която никога не се запълва
всички сме параноици
гонени от шизоидната идея
че има някой който
може да направи нещо по въпроса
тая заблуда е причина
за повечето депресии
но дреме ти
Сиймор вижда повече
затова накрая се застрелва

опит за летене

направих опит за летене
те го изтълкуваха като самоубийство

улица Димитър Доспевски

понеделник – пусни пералня

вторник – пиле с ориз

сряда – 16:30 фризьор

четвъртък – среща с майка ми

петък – не пий от сутринта

вече живея на улица Димитър Доспевски

и пак по цял ден ми е лошо

Суицидни мисли

всичките ми връзки на шега

се оказаха най-голямата любов

в живота ми

ебати свирепия филм

гроб

да бъдеш влюбен

е все едно да имаш гроб

а да си още жив

бръсначът на Окам

ти си дебрисът

на моето разбито тяло

плуващо в кръвта

на слепоочието ти

посичам те

с бръсначът на Окам

нека да пропуснем многоточията

живот 2

булчинска рокля

изхвърлена в контейнера

театър

‘’аз много добре влизам в роли’’ –

казваш

разделяш се с него

и се преместваш в следващия театър

stranger in a room

най-големият ми кошмар –

стая пълна с познати

живот

живот –

никога не си достатъчно адекватен за него

и той пак ти се случва

свобода

екранът на телефона ти

не свети –

най-освобождаващото нещо на света

непознати

за какво да се преструвам

че ви харесвам

повече се разбирам

с непознати

аз дори не съм себе си

от доста време

аз съм нов

душевно болен спрял човек

който не може да мисли

Мърфи е бил оптимист

размазвам си грима

изтривам спомените

увивам трупове в салфетки

мразя светофари

чукам по врати без отговор

ти си като тумор в мозъка

причиняваш ми биполярно разстройство

купуваш ми отрова

разрушаваш ме отвътре навън

под езика ми

твоето щастие се разтяга като дъвка

мнения

нямаш право на мнение

особено когато съм пила

снимай си лошото настроение

качи го във фейсбук

и се гръмни

черно слънце

устните ме болят

от студеното слънце в очите ти

още малко назад

и ще започна да ти говоря на Вие