Fix you

Разочарована от очакванията, 

които нямах

и очарована от разочарования, 

които не очаквах.

Днес... 

признах пред себе си, че съм разбита,

че съм корабокрушение с неясно дъно,

и филм с неочакван край,

и песен, продължаваща дълго,

и роман с неизмислен финал...

И някак... пред себе си съм чужда,

връщам се обратно към звездите.

Да ме разбираш вече не е нужно,

защото пак изтрити са ми мислите...

А ти -

можеше да ги направиш истински,

можеше да убиеш тъгата,

докосвайки чужда душа...

Днес... 

за пръв път се погледнах в огледалото

и се разплаках...

Художникът

Всички вие сте много красиви,

с голите си  усмивки 

и освирепелите си души,

гладни за нежност до преяждане...

Красиви сте със самотата в очите си

и суетата, която тече по артериите,

а сърцето превръща се в звяр

и ловува да търси достойнство.

Красиви сте в огледалата криви,

блед е скитникът отразен в мислите ви.

Красиви мисли в болни глави,

мечтаят да докоснат небето...

Най- много се възхищавам на страховете ви

и пустотата, която горчиво преглъщате...

Докато чакате да станете достатъчни,

побеляха малките ви принцове.

Една душа разделена на две  -

половинките се разминават по улицата,

непознати сърцата отказват да търсят

и се губят като разбити копнежи.

Продължавам да търся причини за обич,

но усещам студените пръсти по себе си,

а болката продължава да тупка отляво

и ми чупи ребрата отвътре...

Платното на душата е раздрано,

и изцапано със кръв и сълзи,

ако ти подам такъмите... как ще нарисуваш картина, художнико?

Как се рисуват такива картини? 

Днес видях стара жена на пазара,

продаваше надежда за празника,

погледнах я в очите насълзени

и я подминах ... Май не трябваше.

Ода на лудостта

Виждала съм завистта

под формата на жълт балон

в ръцете на момиче.

С неистови усилия, неумолимо

тя го спука.

И гръмна нейната душа.

Виждала съм и омразата - като стрела

през уцелена птица.

И страхът- като кожа,

попиваща безпочвена почва,

в тъмнина, като в гроб.

Като смърт.

Като грях,

като стрелки без часовник, 

като бряг,

като удар в сърцето ти,

вместо теб, 

вместо мен,

вместо нас,

като прах от лицето на огън...

аз съм тук -

аз съм твоят безлик господар,

аз съм тежка корона,

аз съм свята икона и крах...

точно преди свободата...

И спомен.

Аз съм ярката жертва от минал живот-

на бездушна забравена жрица.

И в предишния свят, не забравяй, любими...

ти беше стрелец, а аз - птица...

Крилете са, за да летиш

Сънят в мечтите се изгуби,

издъхна като пламнал феникс.

Усещам устните му груби,

възкръсват в тихата си древност.

Отпивам самотата с чужда жажда,

не мога да усетя мрака.

От загасената любов - любов се ражда

за тези, които умеят да чакат...

Аз не мога да съдя греха си,

в този свят наобратно реден -

и един ден прекаран без сълзи,

е голяма победа за мен!

Без вятър, даже без копнежи,

затварям очите си и викам,

повдигам счупени крилете си

и падам... падам със усмивка...