неделя, 11 май 2014 г.

Любовта е кучка


Любовта е дупка в сърцето.
Любовта е некопана нива,
затънала във бурени.
Любовта е неузряла диня
и смет, за която не дават сливи.
Любовта е празно шише
на забравен бряг.
Любовта е сладко от дюли.
И глупава песен,
която не можеш да спреш да си пееш.
Любовта е тежест в дробовете ти.
Тя е главоболието рано сутрин
след тежка нощ,
махмурлук на сетивата.
Любовта е пулс,
учестен при аритмия.
Прединфарктно състояние.
Любовта е писател.
Неразбрана приказка.
Спрял часовник.
Изхарчен парфюм.
Счупена чаша от вино.
Петно по плочките на банята.
Изпуснат влак.
Любовта е лабиринт.
Дехидратация от нормалното
и жажда за нова лудост.
Любовта е ензим на страстта.
Животно, сгазено на пътя.
Нов порив на неврастенията.
Самоубийство в петък.
Горещо кафе, което ти изгаря устните.
Холера.
Любовта е пай с малко захар,
вряща вода, разлята по пода,
сурово месо.
Мирис на ракетно гориво.
Силна музика по никое време.
Любовта е среднощен глад.
Ужас в очите на гълъб.
Любовта е слънчева сутрин
за несъществуващ човек.
Любовта идва на тласъци
и си отива с мечтите ти.
Любовта е куршум.
Любовта е пепел, и прах, и земя.
Любовта е зеница на луд.
Любовта е ловец,
който нищо не може да хване.
Любовта е картина с цветя
и  аромат на дъжд посред лято.
Любовта не си ти,
тя е някакъв друг човек,
излъжи я, че ще останеш.
Любовта е книга
с изтрито заглавие.
Любовта е кошмар.
Любовта е цигара
за непушач
и тежка диагноза
за усмихващите се.
Любовта е отровна.
Любовта е кучка.
Любовта е опиат.
Любовта е зад ъгъла.

В моето начало е моят край

Приготви се да се срещнеш със своя създател
и да видиш как вали слънцето
Никога не е рано всичко да се оправи,
но може да е прекалено късно
Приготви се да се запознаеш с мисълта
че болката ще се смали до грахово зърно
че вече няма да разкъсва дробовете ти
че белезите ще са само на повърхността
Душата жадно иска да изплува
от тъмната пустиня на тъгата
бъди готов да я освободиш
дори това да значи да напусне тялото ти
Бъди готов светът ти да гори
и не защото ти си го запалил
а защото ти си бил кибритената клечка
слагаща края на началото
там, където сме били
ще се върнем пак и в нашето започване
ще се превръщаме на прах
и ще изчезнем с вятъра...
''в моето начало е моят край.''
Сърцето - упоено от страдание -
бездънното, безсмислено сърце
халюциниращо, във свойто отчаяние
ще броди из гробовете на любовта
и с карфица ще забожда всяка фатална
всяка, родена с гръб към звездите
Съдбовно ще се обърне назад,
за да види, че всичко е в бяло.
И когато му свършат карфиците
ще раздава надежда на празните хора -
наркотик за прекалено обичалите
и отрова за останалите...