Изчезване

Всички ще ме разберете,

когато вече ме няма,

ще бъда далече,

както всичките връзки,

както водата,

която изтича между устните.

А охлювите са толкова

моногамни,

не им трябва друго,

освен да докоснат телата си.

И казваш “по дяволите”,

но не съм вече с теб.

И трябва да свикнеш,

а няма да свикнеш

да съм изчезнала.

Кардиоверзио

Въртиш се толкова бързо,

че чак не помръдваш,

застанал пред мен,

застинали двамата

сърце до сърце,

държиш ме цяла

лице в две ръце,

ако ме пуснеш

се разпадам

или изхвърчам

в нищото,

без път назад...

Извън земно

Той знае, че обичаш

стари плочи,

завърта черното в главата ти,

докато не се порежеш,

а после сякаш

нищо не е станало,

те пита в колко

искаш да те заведа до Марс...

Зарята в мозъка

те кара да е празнично,

а всъщност тъжното събаря

всички чаши

и прави царевични кръгове

в полетата ти.

А толкова е лесно

да избягаш.

Sweet disposition

Удари ме

още веднъж

в онази част от мен,

която не чувства нищо.

Може би този път

ще се усмихна

или ще ти отвърна.

неделя

Когато всички знаят За лудостта ти Започват да бягат От теб

И става така: Или си луд Или си тъжен Или никой никога Не те разбира

Вербофобия

На онова чувство в мен му е тясно, иска да излезе навън, а мен ме е страх да говоря, страх ме е да го пусна, искам да си го запазя някъде вътре в мен. Както всичко, което не знаеш.

Дама пика

Все така се получава, че

винаги малката бутилка

ти диктува големите мисли,

и искаш да бъде различно,

но разумът в теб

прави път на сърцето.

Сърцето е дама,

но вечно самотна.

Трябва да има за кого

Така умираме,

умираме,

всеки ден все повече

и повече.

Самоубийството

е ритуал,

за който

трябват

двама.

Отблизо

"Той живее само заради нея."- това тежи много, като вода в дробовете, като въздух в сърцето, като болест, която се лекува единствено когато не си вече тук...

Сами с другите

Дори да имах

десет хиляди

възможности,

пак всичко

щеше да се свежда

до това

да те познавам -

на люлките,

с черната котка,

пияни по улиците,

заспиващи кротко

един до друг...

сякаш още от деца

сме създадени

да не бъдем заедно.

Писък

Това пространство

между нас

не се запълва

с музика и думи,

виси като човек,

който пада

от скалите

и се държи

с едната си ръка

за твоята усмивка.

Въпрос

И се питаш,
кое ли е по-добре:
жена ти да не те обича
или да обича
еднакво
теб и всички останали?

Име

Името ти
е като куршум
във мозъка -
опитвам се
да го забравя,
но не мога...

Земята се тресе

Земята се тресе
и не усещам
въздух под
краката си.
Страдание,
загубен път
като копче,
дето си изпуснал

по невнимание.
Земята се тресе,
а аз..не те обичам...

Няма значение

Бих могла да

се самоизлъжа,

че заслужавам

нещо повече.

Бих могла да

падна в капана

за сънища,

изплетен от спомени.

Бих могла да

обичам

по-силно от всеки.

Бих могла да...

Бих могла, да,

но няма значение...

Моят човек

‘’И това не е моят човек.’’

‘’И това не е моят човек.’’

‘’И това не е моят човек.’’

- казваш си смело,

докато не останат...

Водопад

Бъди като водата -
изтичай между
пръстите на хората,
без да могат да те
задържат във шепи.
Превръщай се
в сълзи и кръв,
течи по вените,
удавяй всяка слабост,
всеки страх и болка,
всяка липса
на сърцето.
Не се предавай!
Ти си вечен,
само формата ти
е различна
(зависи от това къде си).

Прекалено си добър
за този свят,
може би ще скочиш
от някоя скала
и ще станеш водопад.

Празник

Навън е валяло дъжд,

а аз не съм убивала

охлюви със стъпки,

нито хора с мълчание,

нито себе си

(понеже е празник).

В моите улици,

вътре в мен

безразлично

пълзи отчаяние.

Но аз съм вълна -

заливам го и го давя,

самотното мъртво вълнение

в мен

се обажда

със крясък на чайка...

Вътре

Не се държиш за никъде.

Ръцете ти изпускат

сигурното,

а полетиш ли - падаш

в празното на душата.

Нищо тленно не е от значение,

само ти и вътре в тебе...

Така ни се пада

...устите ни някак червени, някак високи e.e.cummings

Любовта, която даваш на всички останали никога не се връща и устните след толкова много целувки не са някак същите Скачай без да поглеждаш отдолу е мрак по-голям от въздишка, празен като сърцето ти.

Тишина

Ти си глухото 
тупкане
право в центъра
на моето голямо черно.

Бягства

Страхувай се от смелите целувки, те развалят младостта за части от секундата. Пази се от отчайващата обич. Бягай бързо (към безкрая) далеч от монотонния живот, "безоблачен" Колко пъти трябва да се спъваш, докато си спомниш да летиш?

Празен кадър

Цигарите и алкохола не пълнят вече сърцето и няма как да изтрият това, което се е случило. Пише го върху теб като стигма, като мъгла, която все не се вдига. Погледни се - можеш още, а така ти се умира...

Stranger things

А всъщност... И по-странни неща Са се случвали От това да виждам теб В огледалото Когато си размазвам грима Да е наобратно Блузата и аз С ръбовете навън И косата Да се разпилява Като птици Летящи над плажа Времето тече назад И всъщност ние Нямаме време

Pure morning

С цигара в ръка, обърнал гръб на живота, стоиш пред платното на твоите мисли, ръката ти - с тремор, сърцето е празно и толкова тихо, че почти не се чува. Лежиш на платното, оставен без дъх и не помръдваш.

Той

Той е хаоса в главата ми, бурята на изток от нормалното, връхлита като бяс и пак ме кара да изтръпвам цялата. Когато го погледна притихвам обезсърчена О-без-сърдечна В Рая?

WAKE UP

Тук всеки страда по някого. Този сън е вечен кръговрат, в който съществуваме като случайни атоми. Не съм го търсила, не знам дори защо попаднах тук, можех да прескоча, да пропусна, ако ме бяха питали. Не съм се блъскала в сърцето ти на улицата, не съм го и подминала. Тук всеки вечно страда по някого и никой никога не се събужда.

Асфиксия

Аз съм звяр, който не може да диша, поробен в клетка на извратено съзнание. Плод съм на твоите мисли, създаден, за да бъде притежаван. Навън е дивото и то крещи моето име, а в мен блъска всичко. Дробовете отказват. Аз съм звяр, който не иска да диша...

Епитафия

В изстиналото ти сърце

намирам думите,

които не достигнаха

да стоплят моето,

но май е късно.

Колене

Причините са много

да виждаш отвисоко

птици, човек

колите долу,

мигащ светофар

оранжево, оранжево...

Покривът помни

следите от тебе,

усмихнати колене

летят към своя край.

Еуфорбия

Режи бодлите

на венеца,

забиващ се в плътта ми,

за да не се изцапаш.

По ръцете ти -

все още белези

от последните мечти,

които бяха

краят.

Сърцето ми прелива

на равни интервали,

а ти се давиш в него.

плувай!

Небе

Без теб не знам какво ще ми се случи, може би ще спра да съществувам, без теб сърцето ще е нямо, сляпо, глухо, обикнало небето ти завинаги.

Катастрофа

Очи в очи със себе си
и със смъртта,
рискуваме живота си
по няколко пъти на ден.
А ти се чувстваш като в
асистолия -
толкова равен,
толкова празен,
само със мен ускоряваш,
без колан и спирачки,
долуто става горе,
правото става криво,
искахме толкова много,
а то си ни чака зад ъгъла...

Сома

Тялото на любовта ти
лежи безчувствено
върху асфалта.
Тялото на любовта ми
виновно гледа от високо.

Пеперуда

Пеперудата е сърце.
С ръце още
несъществуващи,
мечтае да прегръща.
Свободно ù е.
Сърцето е пеперуда.

Небе

Без теб не знам какво ще ми се случи, може би ще спра да съществувам, без теб сърцето ще е нямо, сляпо, глухо, обикнало небето ти завинаги.

Голямото Щ

Когато замислена гледам нагоре, Луната се усмихва загадъчно "Има нещо в теб" - казва ми "...което само той разбира." А аз те отцеждам от мокрото на всички емоции, всe едно ги няма повече и после осъзнавам колко много сме си казали... Прости нелепостта на моето минало. Аз искам просто да бъдеш голямото Щ.....

Столица

Твърде силен е стремежът към теб, стремежът към мен и моята обич нямат нищо общо с клетка, можеш да тръгнеш, когато поискаш. Знам, че любовта има сто лица, сто имена, тя е моята столица. Любовта закъснява, чакай още пет минути.

Океани

Ти си истината зад кулисите,

бира в десет вечерта,

малката стрелка на моя часовник,

ритниците по гръдния кош

отвътре,

когато те видя,

и пулсът, стигащ

120 удара в минута...

Океани сме,

но само ти разбираш

моя прилив.

Сняг над Сахара

Малко повече мисли, малко повече от човек, по границите на съзнанието правиш пътеки и мостове, нали сме себе си, разминавали сме се хиляди пъти, силен сняг заравя ми косата, силен смях изригва в костите, отвътре, да покаже кой съм.

Забрава

Оставям едно 'обичам те' да виси във въздуха - като примка около врата ти се увива и без да усетиш се затяга, толкова бавно, че чак ти харесва. Недей да мислиш, утре няма да помниш нищо.

Лека нощ

Заспивам на фона на шума от косата й, падаща върху раменете ми. Мама се навежда да ме целуне за лека нощ.

‘’Балади и разпади”

Тежи във въздуха лудостта

като лист, като вид,

в който не съм се познала,

като грапавото на мечта

и забравените мисли,

нахлуват в главата

в 3:30 сутринта.

Няма нужда да уточнявам,

ти знаеш всичко.

Аз съм истинска,

толкова истинска,

че чак се разпадам...

Вулкан

Дай ръката си, нека танцуваме по ръба на вулкана, за нас е все още вечер, но вече е ден за останалите. И всеки път, когато се будя до усмивка, ръка, щастие, смело, ми се иска да кажа...

4

Чашата преля,

точно преди да отпиеш,

а ти харесваш парченца щастие,

четирилистната детелина

е просто мутация,

помисли си добре

преди да свалиш бялата риза

и да търсиш причина

да бъдеш щастлив.

Аз съм тук - погледни ме!

Съвършено

винаги

(или само понякога)

между нас виси

огромната опасност

да се влюбим безпощадно

‘’този път ще е завинаги’’

‘’този път ще е за никога’’

най-доброто ни качество

са недостатъците.

Ръбът

Седнали сме на ръба

на пропастта

и само ръката ти

ме спира да скоча.

Силата ти се измерва

в ударите

на сърцето ми.

Сърца за изтръгване

Не са били затръшнати врати,

не са се чули крясъци,

не са се чупили сърца,

прозорци и огледала,

не са ни слушали съседите,

не са се хвърляли обидни думи,

тежащи като камъни в душата,

не са отлитали и гълъбите

от перваза.

След нас останаха

само полукръгчета по масата

от отдавна забравени чаши.

Тези хора

Тези хора дали са щастливи? Гледам ги как си затварят прозорците, на терасите пушат и пламъкът от цигарата обагря лицата им в розово. После гасят лампите, децата им сигурно спят. До кого лягат тези хора, дали са щастливи...

Сутрин

Сутрин от огледалото ме гледа

нещо сънено

и начумерено,

със стреснат поглед,

тъмни очи, полуотворени,

знае какво иска

и отправя

поредното предизвикателство -

Дръж сърцето на каишка,

казва ми,

и гледай вечер неотлъчно

да е до стопанина си.

Защото ръцете все още треперят,

когато те търсят до мен на леглото,

дори и да знам, че си там...

Тъмно

Тъмно е

по улиците на душата ти,

из малките тунели

на сърцето

бродя смело,

копая, копая,

аз имам място там.

Но достигам до дълбока бездна -

някой е бил тук преди мен.

Чашата никога не е пълна догоре,

винаги има място за още.

Изпивам на екс

твоите емоции,

няма сълзи -

този път е различно,

но толкова тъмно,

Боже, как ми се иска да имах огънче...