пинг понг

мисли за моето щастие
захвърлено в чужди ръце
играят пинг понг в главата ми
убийствено е
без теб съм сирак
не искам да си лягам
утре ще се събудя

we'll be glowing in the dark

живеем затворени в страх
всички ще избягаме от дълголетието
в спалнята ми има локва кръв
от хора които са умрели там
покривам я с килима и заспивам
сънувам смъртта

лотария

не се разбирате
спите в отделни легла
децата ви пият
нямате достатъчно късмет
да спечелите себе си
не може да е само това
пише отвътре на черепите ви
а дните стават все по-малко
дните стават все по-малки
за разлика от тъгата

cancer

тежестта на миглите ми

стъпва на пръсти

по таваните ти

за да не усетиш

как си на крачки от мен

а всъщност на хиляди километри разстояние

ако продължавам така

ще хвана рак на настоящето

всички се опитваме

да бъдем нещо повече

за някой друг

по-добре е да живееш сам с куче

писък

тишината е убийствена
само ако е споделена
сега спиш дълбоко
отварям лекичко сърцето ти
и крещя...

свирепата Ева

искам да отхапя
очните ти ябълки
и да ги изплюя
в райската градина
на самотата ти

центрофуга

не съм заплаха за никого
освен за себе си
в центрофугата на живота

сън в съня

размазвам се като муха
по замъгленото ти съзнание
живея като на сън
не мога да се събудя

hands

да ми счупиш ребрата
от стискане
че си щастлив да ме видиш
след това да си сложиш
ръцете в джобовете
и да вървиш напред
към тъмното бъдеще

white rabbit

мислите ми скачат
като зайци
кожата ти настръхва
бедрата ми те търсят
облечени в розово

holly day

събуждаш се хиляди сутрини

болен от себе си

никой не ти помага

никой не те лекува

никой не предполага

просто си сам и празен

като опаковка от бонбон

след празник

който никога не се празнува

keep talking

слушам те

забивам си ноктите в дланите

продължавай да говориш

гласът ти е Глад

а той освежава

утре ще си нов човек

но е неделя

и да се обичаме еднакво

„не работи”

Антиутопия

времето не съществува

градът е пълен с откачалки

незатварящи очите си никога

има огледала навсякъде

всички са безкрайно тъжни

мразят автобуси

палят си косите

и не се целуват с език

Still

можеш да се превърнеш
в няколко различни форми
всяка година си друг човек
не забелязваш ли
колко малко време ти отнема
да свикнеш с ново място
нищо не остава неподвижно никога
самоубий си мислите
докато си още в себе си

Wire

аз съм цялата изтъкана
от тънки мрежички
съдба след съдба
се движа към живота
където ще съм само кукла на конци
и ти ще си отгоре

Лай

да излъжеш някого
че го обичаш
е като да накараш
вчерашната салата да изглежда свежа

hunger

 подчинявам се 
на лепкавата глина
излизаща от силния ти смях
потапям устните си в дланите ти
Господарю
дай ми вино, дом и глад

левкоцити

четеш поезията ми
на екстази
караш хилядите ми левкоцити
да заспиват усмихнати
по-хубаво е с теб
отколкото си мислех

залей ме със бензин
за да не предполагам повече

съд

тялото ми е празен съд
а преди беше дом за тъгата ти

disection

стискам зъби
обличам страха
кръвта от студената маса
изтича в канала

кърпя лица
в съзнанието ми трупове

и бутнати столове

swallow

със срязани сухожилия 
пълзиш по корем
към моите канали
събличайки кожата ми
само за да докажеш

че си способен да обичаш

work week

вадя от пералнята
пет чифта изпрани
сиви чорапи

оцелях още една
работна седмица

exit

в няколко часа сутринта
любовта стига колкото
да отвориш прозореца
да полетят телата ни
към гробищата

сърцебиене

гледам те от разстояние
вече нямам търпение
да имаме проблеми заедно

Sid & Nancy

следващия път когато
ме погледнеш
ще видиш как смъртта ти
се разширява
наравно със зениците ми

pictures in frames

всички снимки в рамки
да се чупят от вибрациите
на нашето синхронно дишане
да ме разкъсаш като плод
на чужда религия
и децата ни да бъдат само
идеи без име