Защото обичах

                                                                      Пътят до безкрая понякога е къс...

                                                                      Можех да прескоча този свят...

                                                                                           

                                                                                       Чо Христов

Защо изкуството да твориш
винаги е с цената на голямо страдание? 

Понякога се мисля за щастливка,

че мога лесно да премеря времето,

понякога не мога да обичам

без да искам от небето позволение.

Понякога усмихната умирам

и в този свят изпълнен със самотници, 

съм толкова влудяващо единствена 

и всеки ден съм толкова различна

че сутрин даже не познавам себе си.

Понякога се плаша от тъгата си,

не вярвам във Великата любов

и зная, че си там и че ме чуваш

понякога се чудя - 

как можеш да не ми се сърдиш !?

Душите ни ще се изгубят в тъмното

и с времето ще се намерят пак,

и аз съм сигурна - ще се познаят.

Не зная как се сдържам да не спра да дишам

В живота или се спасяваш, или те спасяват

Ти се спаси ...

А аз останах...

Не се страхувам от живота.
Не се страхувам от смъртта.

И пеперудите в стомаха деградираха

в гъсеници,

разяждащи плътта.

С тропизъм към сърцето.

Бях се научила да живея 

с твоите

предимства и недостатъци

...и ги обикнах.

И всеки ден ще се сбогувам с теб,

но пак няма да ми стига...

Един ден

и мен ще ме заровят чиста в земята,

защото обичах...

Хора в кръгчета

Когато си сам и не ти се диша

и не можеш да понасяш себе си,

когато просто седиш и гледаш през прозореца

в дъждовен ден,

или се гледаш в огледалото 

и очите ти крещят от самота,

когато цял ден гледаш хора в кръгчета

и те ти пишат велики думи,

прозрачни като сапунени мехури,

когато всичко ти е на парцали

и самият ти си на парцали,

когато разговаряш с някого,

а него го няма,

когато любовта е на минус,

когато ти треперят ръцете от ужас,

че нямаш чия ръка да държиш,

и когато гледаш живота като зрител,

когато се смееш на драми и плачеш на комедии,

когато всяка вечеря има вкус на отхвърляне

и е все едно си ядеш сърцето...

когато вечно се чудиш дали си достатъчен

и защо се разминаваш с големите неща,

когато палиш свещ и погребваш мислите си,

когато се давиш в самота

или в чашата вино виждаш живота си

и той е почервенял от тъгата,

когато сервираш вечеря за двама

и после махаш вторите прибори от масата,

когато си казваш наздраве с бутилката

и сутрин закуската ти е горчива,

когато кафето не може да те събуди,

поради простата причина,

че имаш нужда някой да те буди

с поглед, с ласки, сластно, страстно,

когато търсиш причини да се влюбиш

и имаш сигурно 90 такива,

но просто няма в кого...

в тези глупави моменти си повтаряй -

трябва първо да обичаме себе си...