Най-непоносимата любов е тази, която нямаш към себе си...
Понякога животът е игра,
в която търсим липсващи парченца
и ровим в мислите на нашата съдба
и бързаме, да изпреварим себе си...
Безшумно влюбване в една мечта,
неумолимо води до страдание,
понякога в живота е така -
не винаги във даването - получаваме.
Когато си на дъното и си далеч,
недей да искаш глътка въздух,
по-лесно ще е да се предадеш,
по-лесно ще е да ме пуснеш.
Когато те предават многократно,
преставаш да си вярваш в чувствата,
усмихваш се, а после - страдаш,
и вярата отново е изгубена...
Когато те е страх да те обичат,
избягай, докато не стане късно,
измисли си хиляди причини...
Всичко е наред, но не за дълго...
Как силна е заблудата човешка,
че може да изпита щастие
и колко малко винаги е нужно
някой да ти стане недостатъчен...
Когато търсиш грешките във другите,
и не можеш да надмогнеш себе си,
бягай, но преди да съм се влюбила
и преди да съм те пуснала в сърцето си...
