Plastic dreams

виждаш другите хора
как са се преебали в живота
и се радваш че не си ти
пластмасови мечти
задушават въздуха в системата ти
причиняват ѝ глобално затопляне
от което ще се излюпят
пиленцата на смъртта

ретроградна амнезия

загубата на паметта
става по закона на Рибо
от най-новите спомени
към най-старите
как искам да не си в далечното ми минало
ще те забравя последен

дисоциация на чувствата

преструваш се
докато не го почувстваш
не можеш да объркаш повече
гледам през теб и виждам живота си
хиляди пъти по-хубав
без войни със себе си
без нарушаване на собствените закони

вече се вълнувам  само
когато някой каже чел съм те

пеперудени стомахчета

не се замесвай
в моето тесто
в по-добрите вечери
задрасквам себе си
всъщност аз съм нищо повече
от обвивката
вътре отдавна няма нищо
както в къщата на дядо

love

ти си като филм на Гаспар Ное
всички те ОБИЧат но никой не те разбира

предели

Sometimes I wish i had "mute" button for life.

тежат в главата ми всички неща
които ти казах и крясъците
и усещането за бръснарско ножче
в гърлото
взимам си ги назад
лежа на пясъка и свиквам с пръстта

Сродни души

предполагам че сме само
приятели с пеперуди в стомасите

Добри намерения

искам най-доброто за теб
следователно си тръгвам

Културна реанимация

"Животът е сериозно нещо, поради своята незначителност"
Ромен Гари

цитирам себе си
разбира ме само часовникът
в сиви моменти
си мисля за розови покриви
от там гледам залези
влече ме да скоча
но самоубийствата са надценени
гледай живота
той си минава докато пиша глупости

Извънземна история

Когато имам малки човечета в главата,
крещящи, плачещи, смеещи се високо,
ходещи на работа, скачащи, падащи,
употребяващи наркотични вещества,
с изчерпани невротрансмитери,
четящи Сартр, Кафка, Албер Камю,
копаещи гробове, заравящи дъжда,
когато не чувам нищо, освен гласовете им,
само ти можеш да ги накараш да млъкнат,
ти си гилотина за всяка паник атака,
завръщаш ме в собствената ми личност,
оставам.