потъване

 нямам право да съществувам
последно бях човек през септември
Бог е лицето в огледалото
ти миришеш на свобода и на лято
накарай ме да усещам въздуха
в гърдите ми докато потъвам
към твоя център

все по-дълбоко и все по-светло

ревност

бясно куче
лаещо от дъното
на твоите гърди

Теория на хаоса

махаш с криле
в единия ми полюс
и получавам
урагани в мозъка

клопка

галя грапавото гръбче
на самоубийствените мисли
в затвора на съзнанието си

Списък за следващ живот

да съм подредбата на атомите ти
да ти причиня големия взрив
да видим края на света от разстояние
да разбия цялото ти вътре
да не се чуе гък

my sunset

след следващото ни земетресение
може  да съм вече само тяло
прибери ме в себе си
превърни се в моето спасение
пречисти душата ми от всяка
доза преди теб
моят залез е твоето начало

Fate

миришеш на съдбата ми
не мога да те дишам

reborn

пияният ми мозък
те създава всеки ден
и те кръщава
във водите течащи
по вените ми
бъди по-различен днес
не ме убивай

Море

кофти хора
плуват
във физиологичен разтвор

катастрофа

хвърлям всичките си сънища
в киселата пепел
на нашето нещастно минало
повръщам въжетата
с които пазеше душата ми
да не излезе навън без теб
всичко мирише на плесен
и бавно изчезвам
сгромолясвам се забравена
като катастрофа през 81-ва

има живот и без мен
има живот и без мен