Трябва да има за кого

Така умираме,

умираме,

всеки ден все повече

и повече.

Самоубийството

е ритуал,

за който

трябват

двама.

Отблизо

"Той живее само заради нея."- това тежи много, като вода в дробовете, като въздух в сърцето, като болест, която се лекува единствено когато не си вече тук...

Сами с другите

Дори да имах

десет хиляди

възможности,

пак всичко

щеше да се свежда

до това

да те познавам -

на люлките,

с черната котка,

пияни по улиците,

заспиващи кротко

един до друг...

сякаш още от деца

сме създадени

да не бъдем заедно.

Писък

Това пространство

между нас

не се запълва

с музика и думи,

виси като човек,

който пада

от скалите

и се държи

с едната си ръка

за твоята усмивка.

Въпрос

И се питаш,
кое ли е по-добре:
жена ти да не те обича
или да обича
еднакво
теб и всички останали?

Име

Името ти
е като куршум
във мозъка -
опитвам се
да го забравя,
но не мога...

Земята се тресе

Земята се тресе
и не усещам
въздух под
краката си.
Страдание,
загубен път
като копче,
дето си изпуснал

по невнимание.
Земята се тресе,
а аз..не те обичам...

Няма значение

Бих могла да

се самоизлъжа,

че заслужавам

нещо повече.

Бих могла да

падна в капана

за сънища,

изплетен от спомени.

Бих могла да

обичам

по-силно от всеки.

Бих могла да...

Бих могла, да,

но няма значение...

Моят човек

‘’И това не е моят човек.’’

‘’И това не е моят човек.’’

‘’И това не е моят човек.’’

- казваш си смело,

докато не останат...

Водопад

Бъди като водата -
изтичай между
пръстите на хората,
без да могат да те
задържат във шепи.
Превръщай се
в сълзи и кръв,
течи по вените,
удавяй всяка слабост,
всеки страх и болка,
всяка липса
на сърцето.
Не се предавай!
Ти си вечен,
само формата ти
е различна
(зависи от това къде си).

Прекалено си добър
за този свят,
може би ще скочиш
от някоя скала
и ще станеш водопад.

Празник

Навън е валяло дъжд,

а аз не съм убивала

охлюви със стъпки,

нито хора с мълчание,

нито себе си

(понеже е празник).

В моите улици,

вътре в мен

безразлично

пълзи отчаяние.

Но аз съм вълна -

заливам го и го давя,

самотното мъртво вълнение

в мен

се обажда

със крясък на чайка...

Вътре

Не се държиш за никъде.

Ръцете ти изпускат

сигурното,

а полетиш ли - падаш

в празното на душата.

Нищо тленно не е от значение,

само ти и вътре в тебе...

Така ни се пада

...устите ни някак червени, някак високи e.e.cummings

Любовта, която даваш на всички останали никога не се връща и устните след толкова много целувки не са някак същите Скачай без да поглеждаш отдолу е мрак по-голям от въздишка, празен като сърцето ти.

Тишина

Ти си глухото 
тупкане
право в центъра
на моето голямо черно.

Бягства

Страхувай се от смелите целувки, те развалят младостта за части от секундата. Пази се от отчайващата обич. Бягай бързо (към безкрая) далеч от монотонния живот, "безоблачен" Колко пъти трябва да се спъваш, докато си спомниш да летиш?

Празен кадър

Цигарите и алкохола не пълнят вече сърцето и няма как да изтрият това, което се е случило. Пише го върху теб като стигма, като мъгла, която все не се вдига. Погледни се - можеш още, а така ти се умира...

Stranger things

А всъщност... И по-странни неща Са се случвали От това да виждам теб В огледалото Когато си размазвам грима Да е наобратно Блузата и аз С ръбовете навън И косата Да се разпилява Като птици Летящи над плажа Времето тече назад И всъщност ние Нямаме време

Pure morning

С цигара в ръка, обърнал гръб на живота, стоиш пред платното на твоите мисли, ръката ти - с тремор, сърцето е празно и толкова тихо, че почти не се чува. Лежиш на платното, оставен без дъх и не помръдваш.

Той

Той е хаоса в главата ми, бурята на изток от нормалното, връхлита като бяс и пак ме кара да изтръпвам цялата. Когато го погледна притихвам обезсърчена О-без-сърдечна В Рая?

WAKE UP

Тук всеки страда по някого. Този сън е вечен кръговрат, в който съществуваме като случайни атоми. Не съм го търсила, не знам дори защо попаднах тук, можех да прескоча, да пропусна, ако ме бяха питали. Не съм се блъскала в сърцето ти на улицата, не съм го и подминала. Тук всеки вечно страда по някого и никой никога не се събужда.

Асфиксия

Аз съм звяр, който не може да диша, поробен в клетка на извратено съзнание. Плод съм на твоите мисли, създаден, за да бъде притежаван. Навън е дивото и то крещи моето име, а в мен блъска всичко. Дробовете отказват. Аз съм звяр, който не иска да диша...

Епитафия

В изстиналото ти сърце

намирам думите,

които не достигнаха

да стоплят моето,

но май е късно.

Колене

Причините са много

да виждаш отвисоко

птици, човек

колите долу,

мигащ светофар

оранжево, оранжево...

Покривът помни

следите от тебе,

усмихнати колене

летят към своя край.

Еуфорбия

Режи бодлите

на венеца,

забиващ се в плътта ми,

за да не се изцапаш.

По ръцете ти -

все още белези

от последните мечти,

които бяха

краят.

Сърцето ми прелива

на равни интервали,

а ти се давиш в него.

плувай!

Небе

Без теб не знам какво ще ми се случи, може би ще спра да съществувам, без теб сърцето ще е нямо, сляпо, глухо, обикнало небето ти завинаги.

Катастрофа

Очи в очи със себе си
и със смъртта,
рискуваме живота си
по няколко пъти на ден.
А ти се чувстваш като в
асистолия -
толкова равен,
толкова празен,
само със мен ускоряваш,
без колан и спирачки,
долуто става горе,
правото става криво,
искахме толкова много,
а то си ни чака зад ъгъла...

Сома

Тялото на любовта ти
лежи безчувствено
върху асфалта.
Тялото на любовта ми
виновно гледа от високо.

Пеперуда

Пеперудата е сърце.
С ръце още
несъществуващи,
мечтае да прегръща.
Свободно ù е.
Сърцето е пеперуда.