неща които си заслужават

да се самоубиеш с изгрева
да те блъсне камион на който пише
винаги има изход
да скачаш от радост
обичам те
изгревът

ентропия

този разрив и тази психарска вечеря
ме карат да искам клетките ми
да са кисели краставички в твоя буркан
в мазето на някой който не е влизал там много отдавна
и няма да припари
до консервираното ни щастие

altered

съзнанието ми ме мрази
то не иска да стана лекар
то не иска да стана учител
то не иска да стана дете

съзнанието ми ме презира
кара ме да мисля за хора които не са тук
за думи които не мога да кажа
за погребването на всичко красиво

съзнанието ми ме убива
кара ме да се съсипвам по малко
да вървя към останките ми
които отдавна ги няма

миалгия

депресията идва като удар с чук
по главата
в един момент се смееш в кръчма
а в следващия не можеш да станеш от леглото
боли те всяко мускулче
хълбоците са изпъкнали
нанизваш още един опит за изчезване
на въжето на живота
и знаеш че следващия път ще е още по-гадно

the more you know

опитах се да напиша нещо но
ме е страх че може да попадне
в очите на грешните хора
като намек към Бог
че съм нещастна
и той да ми покаже че може и повече

love her madly

тя знаеше че нещо ще се случи
точно там на сините улици
докато гледаше комините
червените солници
птиците извършваха самоубийство
на горещия покрив беше безсмислено
в сутрините в които не чуваше
нищо друго освен пустотата цикадите
и желанието да се хвърли или потъне
връщането от скалите беше трудно
дърпаше надолу беше лесно да се пуснеш
после срещна него
и той я заведе до края ѝ

хронични

прекрасни мисли пречат
на смелото ми съществуване
слънцето е
депресарска дупка
усмихвам се наистина
но съм пневмония на бъдещето
аз идвам отдалеч
и няма да остана
и може би ще ме забравите

образцов дом

приятният дъх на смъртта
не прости на сърцето ми
знам кое е лошо за мен
и го изпълнявам стриктно
бившият жилищен блок изгоря
образцов дом на любовта
чекирай се на регистратура
в отделенията на сърцето оцелели няма

цветя от края на

юли е
аз седя облечена с жилетка
сивите цветя в главата ми
увяхват смело
остава само пулсиращото главоболие
и вятъра без никаква посока
довяващ вечното безсмислие

the doors

неотворени врати
по-добре е да останат такива
иначе ще търсим за изход прозорците

бягам от познатото
премълчавани писъци обещават
че това не е края
като тръгнеш да летиш надолу
вече съжаляваш

live on the

след
теб
тъгата се разлива
лайв на червения диван
като бедрата на някоя аутистка
пееща за депресията
пиеща равновесието
с лед

хапчета с шепи се изливаха в устата ѝ
разширяваха зениците
караха я да се харесва за два часа
после пак влизаше себеотрицанието
омразата към себе си
крясъците бяха безполезни
както и бръснарското ножче
послужи ѝ само
да си отвори водката

после вече нямаше значение

workaholic

докато отивам на работа
всяка сутрин се разминавам
с една и съща жена
сигурно и аз ѝ нося късмет
от минал живот
днес не я видях
най-вероятно никога
не е съществувала

както и аз

without you

не ме търси по гари
влакове и подлези
бягам от тъгите
на непознатите
всеки ден се самоопознавам
приближавам се към чужди истини
без да имам никакви открития
спомени представи
за бъдещето без теб

 

movie

всичко е тъжно сиво
и трудно за чуване
като в български филм
гледам нагоре
към светлото бъдеще
аз и ти
докато смъртта не ме изнерви