Агония

лежа под елхата през март
асфалтът е мек
обзема ме лека агония
от главата до петите
аз всъщност нямам пети а криле
няма значение
ризата ти е студена подла и черна
някой идва да изхвърли контейнера

9-5

сърцето ми е като кофти работа
всички нормални напускат

Епистаксис

не съм те виждала от шест лета
забравих ти мустаците
април минава бавно
стоя затворена и гледам
през решетките
дъждът е хубав между другото
все едно ти тече кръв от носа
и никога няма да спре

Заешко сърце

бях затворник в миговете
на слабото тупкане
в гръдния кош
разбих всички рамки
излязох
извън очертанията
после електрокардиограмата
показа масивен инфаркт

Изход

в един налудничаво топъл ден
разбрах в какво сме замесени
разкъсваш се отвътре
от гадните парчета карантия
правиш стихове
не ти помага
не се приближаваш към нищо
възвишено
и никой не предлага да останеш
само те изпращат
на вратата пише изход
къде е входа
къде е входа питам
искам да вляза

Аяуаска

ако искаш да разбереш какво чувствам към теб
не опитвай поезията ми никога

Амитриптилин

стоим заедно на релсите
и не чувстваме нищо

първия път когато те познах
поникнах в теб
детелина с три листа
проби лявата камера
на сърцето ти
нямахме късмет
но имаше много сълзи Бог
отчаяние
буркани със задавени мечти
обеща ми да не бъда тъжна
но това не се оправя с антидепресанти
с липсата ти
и със самонараняване

стоим заедно на релсите
и не чувстваме нищо
влакът ще блъсне
първо самотата ни

Нигредо

не те обичам
защото не слушаш достатъчно pearl jam

Мартенски хроники

алена смърт
краси ревера ти
пижо и пенда
обесени на конеца

big little lies

аз вярвам в теб
ти вярваш в лъжите си
това е причината
да се нуждая от все повече хапчета
за да функционирам

съдба

толкова си талантлив
а се погубваш с поезия

празници и орхидеи

не знам как се гледа орхидея
ще се доверя на инстинкта си
и ще чакам да умре

синини

синини по коленете
мусака във фурната
куха романтика
мечтая да затисна с тиксо
устните ти за да спрат
шибаните празни обещания
ще ти върнат гривната
която ми подари
след аутопсията

рози

да ме обичаш е все едно
да намираш за красиви розите
кой за бога харесва рози

кецове

вървях механично и тихо
през градините на живота
застанах на ръба на пропастта
и някои ми дръпна връзката на обувката

Чужденецът

"Аз ще бъда вечно чужденец за себе си."
Албер Камю

идваш в свят предварително затоплен
за теб
една комфортна атмосфера
семейство и приятели
гледаш филми защото са ти казали
че трябва да ги гледаш
четеш книги в които пише
как точно трябва да се чувстваш
ако имаш повече късмет
откриваш виното
накрая си отиваш
и всички казват че са те познавали

drunk in love

както напиването
всяка голяма любов
завършва с повръщане

храмове

ние знаем всичко за теб

треперя на колене
пред поезията си

те знаят всичко за мен

за писането

искам да напиша
нещо яко
но най-яките неща отдавна са написани
най-често от самоубийци

somebody else

иска ми се да не съм се раждала
ти предпочиташ да си чиста енергия
летяща в безплътното
аз мечтая да целувам хората
по топлите им устни
разминаваме се и в този живот
счупеното ми сърце носи щастие

trainspotting

да бъдеш посредник на думите
не е лесно
да текат чрез теб чрез кръвта
чрез езика ти залепнал
на замръзналата лъжица
загрявам я приготвям памука
спринцовката
след това си дърпам последно
от твоите шепи
айде моля те стига глупости
филмът свърши

in the mood for love

в три сутринта

отиваш да пиеш вода
чувам как се отваря хладилника
чувам стъпките влачещи се по пода
и до мен ляга друг човек
сменили са те докато съм спала
сега си със съвсем друг смисъл
очи и преструвки
и не се влюбвам в теб повече никога

дом

мястото в което може да си сам
но да не се чувстваш абсолютно самотен
ти си къща без прозорци
нямаш минало и бъдеще
мебели и патос липсват
благодаря ти че си част от живота ми
и че не сме заедно

маниакално-депресивна психоза

ела и не се появявай

лош пример за обичане съм
скрий си чувствата
кажи ми ги
настоявам да си тръгнеш
хвани ме за ръката заведи ме
на четвърти километър
там е хубаво топло и бяло
и си имам собствена стая

wasted sunsets

зашивам дупките в сърцето
и стискам палци да се върнеш

сбогом лято

зачената през летните ваканции
науката излиза от оковите
но никой не успява да измери
колко тежи
тази огромна тъга
на брега на морето
през декември

вродени пороци

разпадането на връзките
е като разпадането
на тъканите
неизбежно
неосезаемо

my disorder

ще пиша мрачни стихове
които няма да четеш
ще вляза в морето
и няма да се върна
ще се срещнем в друг живот
в който винаги ще закъснявам

хранителна пирамида

поетът е
диво зайче
с клепнали уши
иска ти се да го погалиш
но знаеш че няма какво да вечеряш

силвия плат

под стъкления похлупак
слънце плочки кучета
усещам че ще свърша
с глава пъхната във фурната
или ще скоча в реката
когато джобовете ми са пълни с камъни