неделя, 1 март 2015 г.

Моно

Необратимо увредени сме,
красиво счупени…
Аз съм моноспектакъл,
играя себе си.
Почти успявам.
Ти си малък триумф,
различна гледна точка,
завой на мислите,
топлина на полюса,
минус, обърнат наопаки,
смисъл за събуждане
в понеделник сутрин,
спирка, на която
слиза самотата,
върха на небесата си,
обратната страна на луната.
Рискуваш смисъла ми.
Рисуваш рая,
бих си спряла сърцето,
за да те запазя,
но няма да бъде достатъчно.
Ти си като залеза -
траеш само няколко минути
и после изветряваш
като стар парфюм,
а в мен остава
спомена за аромата ти.

Необратимо съвършени сме,
няма да имаме
себе си никога…

Любимец 13

Опасно е
да ми вървиш по ръбовете,
да си играеш
с връхчетата на косата ми,
да ме следиш как мия
пода на банята,
да ме прегръщаш силно,
когато ми се плаче,
да ми крещиш, че нищо не знача за теб,
а след това да ме целуваш
както се целува след дълга раздяла.
Да ме будиш вместо алармата
и да закъснеем…
да ми размазваш грима
от смях,
да пием вино на обяд,
да ме видиш –
всичките ми измерения,
да ми късаш копчетата
на ризата
и да ми белиш плодчета.
Опасно е, прави го повече…

Хамелеон

Изслушала съм всички песни на света,
пожелала съм всички желания,
ти май беше едното от тях,
смачках душата си на топка
и  те уцелих с нея,
а  ти  се търсеше в мен,
смисълът беше огромен
и светът – обезцветен…

Не ме объркваш.
Аз не съм обикновена,
Ти си изтъркан и прекален
и когато ме погледнеш
ставам част от дивана,
ставам много увредена,
сливам се с декора
като хамелеон.

Не искам да съм вътре в теб,
задушно е,
моля те да ме издишаш
Аз съм думи,
изметени с метла под килима,
Погледни ме,
не ми се сърди,
аз  искам само да изчерпам
достатъчно душата си.

Оказа се,
че се уча от най-добрите,
а те често умирали от собствената си ръка –
приятелски.
Може би животът просто не е за всички,
но аз поне отивам някъде
а ти си стоиш на едно място.
Не се дръж идиотски,
скрий си усмивката,
аз съм отрова без антидот.
Невротоксична съм.

(О)ставаш

Показвам ти колко много
можеш да бъдеш
и да не бъдеш
в мое присъствие.
Изборът е твой.
Аз съм в наличност.
От тук нататък
Мога само да забравя света,
мога само да забавя света
и да те разкажа
на всички
отвъд,
като приказка
в която си лош господар,
а аз съм слугиня
на твоята гордост,
боса и луда.
Преди да е станало късно,
трябва да знаят за теб,
за това, че си истински
и не по-малко измислен,
но въпреки всичко
ти вярвам.
Аз съм бомба със закъснител,
чуй как тиктакам…