всеки е претърпял емоционална травма
белим се отвън навътре
като мандаринки по празниците
оставам само по смъртни петна
след твоето посещение
сряда, 2 януари 2019 г.
хедонин
From a Journal of Love
Reality doesn’t impress me.
I only believe in intoxication, in ecstasy, and when ordinary life shackles me,
I escape, one way or another. No more walls.
Anaïs Nin, Incest: From a Journal of Love
навсякъде изглежда по-добре оттук
и между това да крещиш тук съм
но никой да не те чува
предпочитано е да живееш в илюзия
нищо няма да се върне
усмихнати заспиваме в реанимацията
на съвместното ни съществуване
камерата ще заснеме последният ни дъх
и после (слава Богу) няма да сме същите
празници
You get so alone at times that it just makes sense.
Bukowski
събуждам се по тъмно
живея в сенките на
притихнали животи
чакащи да стане Коледа
за да се стоплят
изчезващи видове
стоя изправена сама
пред хладния свят
в друго помещение на мозъка
около мен
празно пространство
и голота
усещаш ли тахикардията
преди да се качиш на сцената
предпочитам да съм мъртва
пред това да съм екземпляр
лунатици
нощното слънце
се върти около оста ми
тъмната част
на луната проблясва
никога няма да видим истинската си същност
popcorn problems
булевардът има нужда от прегръдка
накрая всички си отиваме
без никой да разбере
защо сме били толкова тъжни
borderline personality
само ти чуваш музиката
в главата си
непознати гласове
и едни единствени аплодисменти
зад сцената
моите
Абонамент за:
Публикации (Atom)