Reality doesn’t impress me.
I only believe in intoxication, in ecstasy, and when ordinary life shackles me,
I escape, one way or another. No more walls.
Anaïs Nin, Incest: From a Journal of Love
навсякъде изглежда по-добре оттук
и между това да крещиш тук съм
но никой да не те чува
предпочитано е да живееш в илюзия
нищо няма да се върне
усмихнати заспиваме в реанимацията
на съвместното ни съществуване
камерата ще заснеме последният ни дъх
и после (слава Богу) няма да сме същите
Няма коментари:
Публикуване на коментар