Лю-бов

разпад на чувствата

В три и половина

гледам тавана 

и виждам лицето ти.

Липсата ти се усеща

като мълчание

на сетивата.

Мисля за теб,

така както птиците

мислят за юг.

Тънка е границата

между Рая

и твоето докосване.

Законът на морето

Колко ли момичета

са писали

обичам те

по плажа

преди морето да изтрие

завинаги

мечтите им

 и спомените

колко ли остават

в тебе

преди усмивката ти 

да се скрие

колко дни

са останали 

забравени

защото всеки следващ 

е като предишния

напомням ти,

на всяка перла

във сърцето

се крие песъчинка

Нирвана

Това е чисто смирение
вяра в себе си
безумно самообладание
и тишина.
Допир.
Близост до Бог
сякаш самият
е седнал до тебе
и си мълчите.
Ходене
по горещите камъни
без да ти парят краката
а не си усещаш пръстите.
Говорят.
Откриваш се.
И изведнъж си спомняш...
Нищо не казваш
и вдъхновен от гледката
постигаш пълен мир със себе си.

Тайна

Обеща да ми кажеш
Тайна
(Зад стените на голямата къща)
Не съм забравила
Не съм те забравила.

Лунната соната

В небето е 
Луната
И ме гледа
Намигва ми 
С оранжеви очи
Усеща че съм тъжна
Като нея
Навела съм главата си
И чакам
Прилив да се случи в теб
Уморена от отливи
Залязвам
От запад на изток

Лятото на Стайнбек

Цял ден седя на терасата
и чета
представям си
че съм на улица "Консервна"
и бера
гроздовете на гнева
мисля си за мишките и хората
возя се в безпътния автобус
и не съм сама
не съм
не съм
...

Междучасие

Аз съм твоето неизживяно детство.

Улицата, на която

вечер си играеше с децата.

Аз съм викането за вечеря,

и сервираната охладена диня,

и покривката на масата съм аз.

Спомняш ли си как ме гледаше?

Като часовник на ръката, с който свикваш,

без стрелки в ума ти ще отеквам.

Може би тогава ще ме чуеш…

Самодива

Ставам дива,

когато те няма,

онази страна

на леглото пулсира.

Тя е пропаст,

в която пропадам,

а ти си спасение

от мене самата.

И ако някой ден

реша да се преместя

в теб,

дано си забравя оковите...

8% любов

Не събличай

моите обвивки,

ще намериш само пепел.

Защото отдалеч личи,

че съм горяла.

Разпилявам се навсякъде,

а ти

ме караш

да ти дам всичко от себе си –

само остатъци,

и да се забравя.

Не ме запалвай,

не съм такава,

разбрах го

по трудния начин.

Двама под небето

Без грим

на ръба на света

коленичиш

пред любовта си.

И за какво?

Роб си на своята слабост.

Горе главата,

преди да замахне палачът…

Изпепеляване

Имаш целия свят,

а стоиш затворен в себе си,

дълбоко изчерпан

от своята лудост.

Срещам те случайно

на улицата,

реших да не пресичам

в последния момент.

„Още ли си себе си?” –

те питам,

погледът ти те издава.

„Променила си се,

обади се някой път.” –

казва друг човек от твоето тяло.

И двамата знаем,

че няма да го направя.

Айсберг

На топлината се топя като мед, като лед, топя се между двете ти ръце, обгръщаш ме с твоята огромна сила, не пускаш, разливам се и вкусът ми полепва по теб. А ти все по-бързо ме убиваш, задушаваш невинното в мен, не мисля, че смъртта боли, когато я живееш всеки ден…

Нагорe

Всеки ден започва с теб,

мислите ми нямат шалтер

и не мога да ги спра,

думите ми нямат тапа,

постоянно ги разливам,

непослушни са като шампанско,

и текат по пода и стените,

по лицето ти,

щипят ти небцето

и те гъделичкат.

Всеки ден започва с теб –

слушам розови песни

в сивото си ежедневие,

разминавам се със спрели хора,

отминавам

и изчезвам,

все по-нагоре…

Ад

Разликата между

малигнено и малинено

е Г -

като грях,

като ген,

като Господ.

Вчера

Понякога те чувам как шумиш

отвътре,

стрелки от сълзи и стомана

предизвикват смях

на кубчета.

Когато те помилвам –

падам

в  дълбокото мълчание,

ти ставаш кладенец,

но няма как да се удавя,

научих се да плувам

в  чувствата.

Когато те отблъсна,

се отравям.

Разтварям се в теб.

Остаряваш.

Намисли си желание

и духай свещите,

преди да ти върна

стрелките назад

и да те счупя.

Прозаик

Искаш ли да се гледаме

дълго,

да си говорим

за това колко бързо минава времето,

за книги,

за рибки,

за досадници,

за това как държа света в ръцете си

и го изпускам бавно…

Да говорим, мислейки

за целувките

преди заспиване

и колко сме съсипани,

за откраднатия рай,

лудия шапкар

и всички странности.

Да те слагам

в ъгълчета на съзнанието ми.

Искаш ли да си говорим

истини,

или просто да помълчим –

продължително…

Всичко

Всичко, което съм

е голяма каша,

манджа с грозде,

което на лисицата ù е кисело,

но аз ще те опитомя,

аз съм вълчица,

свирепа и хищна,

настървена

да те имам за вечеря.

Можеш да ми бъдеш плячка,

но избрах да те отгледам,

да те превърна

във владетел

на голяма империя –

моята

и след това да се огледам

в теб,

дано се позная…

Плюс

Ти си се свършил,

няма повече от теб,

но не го осъзнаваш.

Раздал си се

напълно,

изстрадал си

всички възможни поуки,

празно пространство си,

ако викна в теб, ще чуя ехо.

Искаш само да видиш

накъде отиват нещата,

но… Любовта е сляпа.

Абстиненция

Бива ме само

да броя минутите,

да убивам времето

и да идвам на себе си

всеки път,

щом остана без теб.

А след това -

всичко забравям.

Хубаво е...

Нещичко

Шумът на кестените в Градската,
парещата дига под краката ми,
изоставените люлки,
пустотата, дебнеща отвсякъде,
куче, влачещо си нещичко,
неоставящо следа след себе си
и непобедимата самотност на следобеда,
всичко в този град показва -
Видин тече, Дунав остава...