Аз съм твоето неизживяно детство.
Улицата, на която
вечер си играеше с децата.
Аз съм викането за вечеря,
и сервираната охладена диня,
и покривката на масата съм аз.
Спомняш ли си как ме гледаше?
Като часовник на ръката, с който свикваш,
без стрелки в ума ти ще отеквам.
Може би тогава ще ме чуеш…
Няма коментари:
Публикуване на коментар