в парка се виждат
всички фази на живота
баби гълъби внучета
прегърнати в студа влюбени
а аз се чувствам като елха
до контейнера
след Коледа
на никого не трябвам повече
петък, 2 февруари 2018 г.
Вечнозелени растения
четвъртък, 1 февруари 2018 г.
Сблъсъци
не ме интересуват
безмълвните ти сблъсъци
със себе си
емоционалните недъзи
и че няма смисъл съществуването
искам да слушам как смехът ти
отеква в празния свят
=
*
аз съм равна на празен хладилник
тъмно начало
обострен гастрит
липсващи чувства
празнични лампички
всичко отвъд
нямам пулс
аз съм равна
равна
равна
Vanity fair
начертани диези
по небето
и хора с деца в колички
вместо кучета
панаир на суетата
клатя се на терасата
работя в болница
и имам чувството
че не се познавам
Tentamen suicidii
аз съм сомнамбулка
с апатико-абуличен синдром
не изпитвам удоволствие от нищо
гледай през мен и мълчи
игнорирай ме като огнище
ще ти осигуря исхемия в мозъка
и много добро погребение
не искам да съм себе си
не искам
Боже прости ми
Цветя през декември
дишам през три вида депресия
никога няма да разбера коя съм
мога да поема цялата светлина
от небесата на лицето ти
задухът който получавам
докато стоя на опашката в магазина
ме кара да мисля
колко изгреви и залези
пропускаме когато сме пияни
как все повече приличаш на майка си
а майка ти не е щастлива
на жените животът им тръгва добре
докато не осъзнаят че са красиви
тогава вече е късно
вървя по магистралата на дланта ти
дълго е и няма табели за изход
и си спомням оная баба
която ми каза че съм медиум
никой не може да избяга от себе си
чувам те как крещиш че
от която и страна на емоционалното влакче
да се намирам
ти пак ще ме обичаш
но аз съм надолу
от доста време съм само надолу
не е нужно да си тръгвам никога
ти ще си тръгнеш от тоя пожар
всички сме маймуни
живеещи в хубави къщи
забравили еволюцията
имаме много религии
но Господ вярва ли в нас
Младост
висят бедрата ми от масата
проклятия са всичките съзвездия
и вдишвам смърт от твоята усмивка
Абонамент за:
Публикации (Atom)