дишам през три вида депресия
никога няма да разбера коя съм
мога да поема цялата светлина
от небесата на лицето ти
задухът който получавам
докато стоя на опашката в магазина
ме кара да мисля
колко изгреви и залези
пропускаме когато сме пияни
как все повече приличаш на майка си
а майка ти не е щастлива
на жените животът им тръгва добре
докато не осъзнаят че са красиви
тогава вече е късно
вървя по магистралата на дланта ти
дълго е и няма табели за изход
и си спомням оная баба
която ми каза че съм медиум
никой не може да избяга от себе си
чувам те как крещиш че
от която и страна на емоционалното влакче
да се намирам
ти пак ще ме обичаш
но аз съм надолу
от доста време съм само надолу
не е нужно да си тръгвам никога
ти ще си тръгнеш от тоя пожар
всички сме маймуни
живеещи в хубави къщи
забравили еволюцията
имаме много религии
но Господ вярва ли в нас
Няма коментари:
Публикуване на коментар