the war on drugs

колкото и да не ти се
иска
вдлъбнатината на
бедрото ѝ
диктува всичките ти
радости
на фронта няма нищо
ново
освен че тя зае
страната ти
и заедно спасявате света
от вечно необичане

театър

понякога декорите се сриват,
не позволявай да се срина с тях

великата стена

ще съм кабела
на който се обесиш
за да се събудиш
говорим на различни езици,
съкровище
с нетърпение чакам
да падне и тази стена
между нас

animal kingdom

ако смъртта е жена,
значи ти си живот(но)

гъдел

растеш в мен
бавно и сигурно
като миокардит
ми изяждаш сърцето
гъдел ме е
убий ме

07:59

силен старт
на петък без рими:
облечена в твоята риза
на слънчева тераса с изглед
към "гараж не паркирай"
всичко от снощи ми идва
на тласъци
понякога изкуството
ни праща знаци

шизофрения

обичам да си намигвам
сама от огледалото
знам
че и днес ще се изненадам

събота

в събота 
твоята облачност
кара смърт да вали
от моите целувки
жестоко шоу

Улица "Нов живот"

В девет
лилавите слънца гледат
надолу към слънчогледа.
Неузнаваем странник дреме
под сянката на моята сряда.
В дрямката му - любов и свят
рисуват гладно бъдеще.

Deleting history

 

Да запалим бенгалски огън

в тъмната стая,

за да празнуваме

как навън всичко диша,

а ние вдишваме себе си.

Фойерверките са в сърцата ни,

останалото

е просто история,

която изтриваме заедно.

high enough

потвърждавам

начина, по който ме целуваш

бие всички други

ти си най-новото усещане

толкова зашеметяващо

и несравнимо с миналото

моето вътре протяга

ръце и те прегръща

след такава среща

трябва

да си изповръщаш чувствата

Старецът и морето

от толкова много време
ме държиш на куката
че вече забравих
искам ли да живея
или спокойно да си умра
в ръцете ти

A million days

аз съм временна

нямам отношение

към черните котки

усмихвам се

на непознати

страх ме е от копчета

обожавам миризмата на мухъл

(защото е близо до смъртта)

а ти си постоянен

и е приятно да те има

Ambien

вечерите са наситени
с теб
носиш ми ягодки
когато съм тъжна
сутрин слънцето
не иска да изгрее
докато не спреш
да ме прегръщаш

Loud places

Аз съм странна и с пороци
Трудно се забравям
Някой ми рисува слънце
По краката
Червената кутия се усмихва
Издайнически
И въобще не ми пука че
Тази мацка има
като моите кецове

Wanderwall

Харесвам от теб
Жълтите спомени
Да се заровиш в косата ми
Че пазиш ключа от гръдната клетка
...и как миришеш на мое

Da tales doses

на върха на иглата
тече повече кръв
дрогирана с твоите грешки
тялото ми трепери
от нямане
толкова е пристрастяващо
че искам да умра
в твое присъствие

waiting game

чакането е изкуство

което ако не владееш

истински

се пържиш в собствен сос

както лятото на някоя пейка

в тъжен следобед когато

осъзнаваш че няма да

видиш баба си никога повече

чакала съм хиляда години

правим го през

по-голямата част от живота и

понякога наистина нищо

не се случва

обаче

на кого му пука

обичам

да ми дишаш в гръбчето

Гроб

имам пръст под ноктите
защото се опитах
да дълбая в чувствата ти

Happy little pill

Той има страхотно съзъбие,

пише с лявата ръка,

пуши си цигарата наполовина,

далтонист е,

не вижда други цветове освен мен,

не може да казва 'р',

има убийствени ириси,

жестоки ъгли на устните,

и ме кара да подскачам...

voyage

сто процента

нещо ще се случи

казваш

и си адски прав

случихме се

оттогава

уикендите

винаги са

слънчеви

afternoon

пореден следобед
изчезвам
мислейки си за скулите ти

небе

не бе.
а искахме.

in bloom

баща ми
е поет
само за майка ми

сълзи

бягам от идеята
за обичане
защото съм неспособна
да си погребвам любовниците

warmth

тази сутрин съм
толкова топла
а ти си ебати емоционалния хладилник