Бездна

По-необходим от вдишване,

по-солен от море,

по-силен от удар на чук

върху горещо желязо,

деформираш

всичките ми недостатъци

и ме оставяш

без начало и име,

без намерения,

падаща в бездната

на твоето голямо сърце

без да се чуе звук...

Звяр

В клетката

по средата на тялото

се блъска звяр,

миришеш му на познато,

иска да се сгуши в краката ти

и да бъде погален

от своя строг господар.

С треперещи ръце те търся,

ако не те намеря

нещото вътре започва да вие,

защото без теб

всичко губи значение, пулс

и е сиво,

като на нямо кино.

Плячка

Те звучат на срички

в главата ти,

блъскат се като заряди в хаоса

на мислите,

гласовете им - гъмжащи

са пчели,

които те жилят.

Дебнат те и те нападат

както глутница вълци -

плячка.

Ти си тяхната жертва

и лесно попадаш в капана.

До безкрай и от тук до

луната

неуморно повтарят

"Защо просто не си намериш някого?".

А отговорът е изписан на лицето ти -

светът ти се събира в неговите шепи.

Прилича на сърце, но не съвсем.

Ние сме вечни

Разрушени сме напълно,

но любовта тупти в сърцата ни,

и сме свободни,

и сме искрени,

и живи,

глухи за всички останали,

онемели от напразни думи

и изхвърлили всички ненужни

остатъци,

измислихме истини

и ги създадохме.

Не ни отминавайте.

Просто искахме да бъдем чути

и да е топло

в нашия свят...

Pink As Floyd

Напомняш ми на мен

рано сутрин,

несъбудена,

опитваща се да изправи кривото

с кафе,

хапчета,

каквото намеря в шкафчето,

но аз не искам да си мен,

защото тази сутрин утрото

беше розово,

защото просто някои вечери

не са моите,

защото искам да намериш в мен

всичко, което ти липсва.

Дом

Най-трудно се забравя обещание,

най-бавно отминават часовете

без теб, в очакване да стане утре,

най-много ти се иска да си знаел

дали бих тръгнала със теб навсякъде,

дали съм склонна да рискувам себе си,

да оставя в миналото всеки дом

и да направя дом в сърцето ти.

Понякога “да” е най-важният отговор.