не изоставяй поезията
тя е най-великата дисциплина
тя е най-смелото самоубийство
тя е пеницилина на заразения ми живот
обичайте поезията
слушайте я използвайте
презервативи
светът не се нуждае от вашите копия
© Ивона Иванова Всички права запазени
нямаме нужда от депресирани хора
затова не излизай от кутийката си
светът е холограма
на скучното ни бъдеще
аз откачам в деня на буквите
виждаме се за последен път
а дори не знаем
самотите ни са незапълващи се
черни дупки
поне не е самотно в космоса
има музика
бутилка мляко
изпусната на пода
това е животът
никога не знаеш какво ще настъпиш
кръвта ти е по-гъста от всякога
мамка му
дослуша ми се остава
дори да напишеш най-бруталните
стихотворения
да сътвориш най-красивата музика
да режисираш по-добре от Хичкок
накрая ще останеш локва кръв на пода
след теб ще изчистят санитарите
опитвам се да те открия в тълпата
всички ме зяпат
спомените се разтягат
като ластици
съжалявам че дойдох
съжалявам че те толерирах
изрод
бих ти простила всичко
ще излезеш от кутията
само за влезеш в нова
която ще ти отива по ръст
ще е от скъпо дърво
и после никой няма да те помни
защото е удобно
не знам дали искам да скоча под влака
да се изскача на най-високия връх
или да отида на концерт на азис
но знам че при всичко това
след всичките аплодисменти
ти си моят Вронски
с татуировка на стих от къмингс
под лявата гърда
и анемичната ми ръка
обхващаща твоята
изстивам
вените набъбват
чакат да спре да боли
отивам на майната си
и никога не се връщам
а ти ни строиш къща
да се влюбваш пристрастяваш
да умираш
да се бориш със себе си
да остаряваш преждевременно
да пиеш повече вечер
за всичко са виновни теломерите
и няма как да го спреш
искам да бъда спонсор на някого
да съм причина да се откаже
от алкохола и дрогата
да бъда морга за зависимости
но вместо това
наблюдавам живота отстрани
като случаен зрител
обичам те
като глътка въздух
която мога да споделя
само с наркоманите зад блока
