петък, 14 октомври 2016 г.

Изчезване

Всички ще ме разберете,
когато вече ме няма,
ще бъда далече,
както всичките връзки,
както водата,
която изтича между устните.
А охлювите са толкова
моногамни,
не им трябва друго,
освен да докоснат телата си.
И казваш “по дяволите”,
но не съм вече с теб.
И трябва да свикнеш,
а няма да свикнеш
да съм изчезнала.

Кардиоверзио

Въртиш се толкова бързо,
че чак не помръдваш,
застанал пред мен,
застинали двамата
сърце до сърце,
държиш ме цяла
лице в две ръце,
ако ме пуснеш
се разпадам
или изхвърчам
в нищото,
без път назад...

петък, 7 октомври 2016 г.

Извън земно

Той знае, че обичаш
стари плочи,
завърта черното в главата ти,
докато не се порежеш,
а после сякаш
нищо не е станало,
те пита в колко
искаш да те заведа до Марс...
Зарята в мозъка
те кара да е празнично,
а всъщност тъжното събаря
всички чаши
и прави царевични кръгове
в полетата ти.
А толкова е лесно
да избягаш.


Sweet disposition

Удари ме
още веднъж
в онази част от мен,
която не чувства нищо.
Може би този път
ще се усмихна
или ще ти отвърна.

неделя

Когато всички знаят За лудостта ти Започват да бягат От теб
И става така: Или си луд Или си тъжен Или никой никога Не те разбира

събота, 1 октомври 2016 г.

Вербофобия

На онова чувство в мен му е тясно, иска да излезе навън, а мен ме е страх да говоря, страх ме е да го пусна, искам да си го запазя някъде вътре в мен. Както всичко, което не знаеш.


Дама пика


Все така се получава, че
винаги малката бутилка
ти диктува големите мисли,
и искаш да бъде различно,
но разумът в теб
прави път на сърцето.
Сърцето е дама,
но вечно самотна.