душата ми цикли
превъртам играта
тя така или иначе е към края си винаги
кучето ми се казва Пловдив
живея в сън от туберкулозни окови
в сърцето е лудница
пустиня с голи нещастници
умът се втечнява
а тялото тлее
мозъчни стомахчета
смилат дробовете на сол
разпръсват душата
в поля от слънчогледи
които гледат към луната
някои хора ме разбират понякога