и да ходиш
и да не ходиш
по доктори
емоционалните дупки
се запълват с кур
сряда, 6 декември 2017 г.
понеделник, 4 декември 2017 г.
отказвам се от себе си
‘’това от което се нуждая
не съществува’’
каза някой някъде
и ми запуши гърлото
порочен кръг
не вярвам че някой
може да бъде щастлив
повече от година
не вярвам че няма
да се изчерпам никога
всичко се крепи около
алкохол
диети
и антидепресанти
депресия
крия се като депресия
с писането се освобождавам
от шума в ушите
и надеждата за по-добър живот
1/2
не знам защо
хората наричат човека до себе си
половинка
ако бях половинка
щях да съм толкова зле
Майстора и Маргарита
танцувам в 5:30
върху дрехите ти
ти си изчезнал
смея се безпаметно
утре няма да помня
че те е имало
аз съм достатъчно луда
и без да пия
амнезия
животът е низ от спомени
които не помниш
всички сме пациенти
с ретроградна амнезия
а няма болници
вторник
ти се смачкваш пред очите ми
във вторник не страдам за никого
сама се закопавам
но гробът е плитък
„обичам как се усмихват мъртвите”
рецептори
серотониновите ми рецептори
не са наситени
животът няма смисъл
мразиш си работата
мразиш си колата
хората са скучни
нищо не е истинско
трудно е да се усмихнеш
поетите умираме сами
спомени
спомените са клишета
които само искат да си лягаме
рано или късно всички се повтаряме
и никога не стигаме до никъде
образцов дом
всички блокове са скапани
изглеждат ужасно в дъжда
обичам теб
но съм влюбена
във всички останали
внимание
ровя се във всичко твое
не мога да намеря
само онази тънка нишка
която ми задържаше вниманието вечер
утро
съмвам се с утрото
стъмвам се сама
между тези два краха
ти
чаша вино
и безразличното
‘обичам те’
Абонамент за:
Публикации (Atom)