след
теб
тъгата се разлива
лайв на червения диван
като бедрата на някоя аутистка
пееща за депресията
пиеща равновесието
с лед
хапчета с шепи се изливаха в устата ѝ
разширяваха зениците
караха я да се харесва за два часа
после пак влизаше себеотрицанието
омразата към себе си
крясъците бяха безполезни
както и бръснарското ножче
послужи ѝ само
да си отвори водката
после вече нямаше значение
Няма коментари:
Публикуване на коментар