на тераси в разхвърляни нощи
когато душата ми е пълна с фасове
всичките от теб
обикновено пригасям
и тръгвам да търся
някой лост на който да се обеся
или пък с него да преобърна света
на някой друг човек
твоят е непоклатим
вечен
и заровен в двора ми
Няма коментари:
Публикуване на коментар