образцов дом

приятният дъх на смъртта
не прости на сърцето ми
знам кое е лошо за мен
и го изпълнявам стриктно
бившият жилищен блок изгоря
образцов дом на любовта
чекирай се на регистратура
в отделенията на сърцето оцелели няма

цветя от края на

юли е
аз седя облечена с жилетка
сивите цветя в главата ми
увяхват смело
остава само пулсиращото главоболие
и вятъра без никаква посока
довяващ вечното безсмислие

the doors

неотворени врати
по-добре е да останат такива
иначе ще търсим за изход прозорците

бягам от познатото
премълчавани писъци обещават
че това не е края
като тръгнеш да летиш надолу
вече съжаляваш

live on the

след
теб
тъгата се разлива
лайв на червения диван
като бедрата на някоя аутистка
пееща за депресията
пиеща равновесието
с лед

хапчета с шепи се изливаха в устата ѝ
разширяваха зениците
караха я да се харесва за два часа
после пак влизаше себеотрицанието
омразата към себе си
крясъците бяха безполезни
както и бръснарското ножче
послужи ѝ само
да си отвори водката

после вече нямаше значение

workaholic

докато отивам на работа
всяка сутрин се разминавам
с една и съща жена
сигурно и аз ѝ нося късмет
от минал живот
днес не я видях
най-вероятно никога
не е съществувала

както и аз

without you

не ме търси по гари
влакове и подлези
бягам от тъгите
на непознатите
всеки ден се самоопознавам
приближавам се към чужди истини
без да имам никакви открития
спомени представи
за бъдещето без теб

 

movie

всичко е тъжно сиво
и трудно за чуване
като в български филм
гледам нагоре
към светлото бъдеще
аз и ти
докато смъртта не ме изнерви