lost

да нямам място на този свят
като спукан маркуч който
не може да полее цветята
и да се мъча да закрепя
поезия за следващия път
все едно съм нещастна
баба ме обичаше
даваше ми ключ от всичко
загубих ключовете към дома си
смелостта избяга
надничам в кладенеца и виждам
животът да протяга бяла ръка от водата