“God is a kid with an ant farm“

самоубийците отиват в ада

нищо
в следващия живот
повече

зимата на нашето недоволство

ядяхме само мандаринки
разпръснати по голия диван
в очите на терасите
заспали фасове угасваха
разказващи истории от сърцето на София

собствена смърт

като пораснеш ще разбереш
че си прекарал най-хубавите си години
в депресия
с почти хубаво тяло
и на крачка от смъртта

убийството на джон ленън

имало човечета в стените
казват гласовете в главата ми
и зареждам пистолета

Метаморфозата

всяко нещо ми се струва
като измислица от минал живот
слагам край на себе си
изтребвам се
и се превръщам в Кафка

изгубеният уикенд

опитваш се да слагаш други хора
в моето тяло
ще ставам все по-малка
докато изчезна

нахрани си главата

разливахме се празни в стаята
тишината ни затопляше
телефонът звънеше на късове
търсеха някакви чувства
смеехме се безизразно
смехът не означава щастие
мълчахме си за минали животи
не споменавахме кои сме
знаехме без думи
правилата са за лудите