не изоставяй поезията
тя е най-великата дисциплина
тя е най-смелото самоубийство
тя е пеницилина на заразения ми живот
обичайте поезията
слушайте я използвайте
презервативи
светът не се нуждае от вашите копия
© Ивона Иванова Всички права запазени
нямаме нужда от депресирани хора
затова не излизай от кутийката си
светът е холограма
на скучното ни бъдеще
аз откачам в деня на буквите
виждаме се за последен път
а дори не знаем
самотите ни са незапълващи се
черни дупки
поне не е самотно в космоса
има музика
бутилка мляко
изпусната на пода
това е животът
никога не знаеш какво ще настъпиш
кръвта ти е по-гъста от всякога
мамка му
дослуша ми се остава
дори да напишеш най-бруталните
стихотворения
да сътвориш най-красивата музика
да режисираш по-добре от Хичкок
накрая ще останеш локва кръв на пода
след теб ще изчистят санитарите
опитвам се да те открия в тълпата
всички ме зяпат
спомените се разтягат
като ластици
съжалявам че дойдох
съжалявам че те толерирах
изрод
бих ти простила всичко
