Plastic dreams

виждаш другите хора
как са се преебали в живота
и се радваш че не си ти
пластмасови мечти
задушават въздуха в системата ти
причиняват ѝ глобално затопляне
от което ще се излюпят
пиленцата на смъртта

ретроградна амнезия

загубата на паметта
става по закона на Рибо
от най-новите спомени
към най-старите
как искам да не си в далечното ми минало
ще те забравя последен

дисоциация на чувствата

преструваш се
докато не го почувстваш
не можеш да объркаш повече
гледам през теб и виждам живота си
хиляди пъти по-хубав
без войни със себе си
без нарушаване на собствените закони

вече се вълнувам  само
когато някой каже чел съм те

пеперудени стомахчета

не се замесвай
в моето тесто
в по-добрите вечери
задрасквам себе си
всъщност аз съм нищо повече
от обвивката
вътре отдавна няма нищо
както в къщата на дядо

love

ти си като филм на Гаспар Ное
всички те ОБИЧат но никой не те разбира

предели

Sometimes I wish i had "mute" button for life.

тежат в главата ми всички неща
които ти казах и крясъците
и усещането за бръснарско ножче
в гърлото
взимам си ги назад
лежа на пясъка и свиквам с пръстта

Сродни души

предполагам че сме само
приятели с пеперуди в стомасите