Агония

лежа под елхата през март
асфалтът е мек
обзема ме лека агония
от главата до петите
аз всъщност нямам пети а криле
няма значение
ризата ти е студена подла и черна
някой идва да изхвърли контейнера

9-5

сърцето ми е като кофти работа
всички нормални напускат

Епистаксис

не съм те виждала от шест лета
забравих ти мустаците
април минава бавно
стоя затворена и гледам
през решетките
дъждът е хубав между другото
все едно ти тече кръв от носа
и никога няма да спре

Заешко сърце

бях затворник в миговете
на слабото тупкане
в гръдния кош
разбих всички рамки
излязох
извън очертанията
после електрокардиограмата
показа масивен инфаркт

Изход

в един налудничаво топъл ден
разбрах в какво сме замесени
разкъсваш се отвътре
от гадните парчета карантия
правиш стихове
не ти помага
не се приближаваш към нищо
възвишено
и никой не предлага да останеш
само те изпращат
на вратата пише изход
къде е входа
къде е входа питам
искам да вляза

Аяуаска

ако искаш да разбереш какво чувствам към теб
не опитвай поезията ми никога

Амитриптилин

стоим заедно на релсите
и не чувстваме нищо

първия път когато те познах
поникнах в теб
детелина с три листа
проби лявата камера
на сърцето ти
нямахме късмет
но имаше много сълзи Бог
отчаяние
буркани със задавени мечти
обеща ми да не бъда тъжна
но това не се оправя с антидепресанти
с липсата ти
и със самонараняване

стоим заедно на релсите
и не чувстваме нищо
влакът ще блъсне
първо самотата ни