петък, 2 март 2018 г.

за писането

искам да напиша
нещо яко
но най-яките неща отдавна са написани
най-често от самоубийци

somebody else


иска ми се да не съм се раждала
ти предпочиташ да си чиста енергия
летяща в безплътното
аз мечтая да целувам хората
по топлите им устни
разминаваме се и в този живот
счупеното ми сърце носи щастие

trainspotting


да бъдеш посредник на думите
не е лесно
да текат чрез теб чрез кръвта
чрез езика ти залепнал
на замръзналата лъжица
загрявам я приготвям памука
спринцовката
след това си дърпам последно
от твоите шепи
айде моля те стига глупости
филмът свърши

in the mood for love

в три сутринта
отиваш да пиеш вода
чувам как се отваря хладилника
чувам стъпките влачещи се по пода
и до мен ляга друг човек
сменили са те докато съм спала
сега си със съвсем друг смисъл
очи и преструвки
и не се влюбвам в теб повече никога

дом


мястото в което може да си сам
но да не се чувстваш абсолютно самотен
ти си къща без прозорци
нямаш минало и бъдеще
мебели и патос липсват
благодаря ти че си част от живота ми
и че не сме заедно

маниакално-депресивна психоза

ела и не се появявай
лош пример за обичане съм
скрий си чувствата
кажи ми ги
настоявам да си тръгнеш
хвани ме за ръката заведи ме
на четвърти километър
там е хубаво топло и бяло
и си имам собствена стая

wasted sunsets


зашивам дупките в сърцето
и стискам палци да се върнеш