Така умираме,
умираме,
всеки ден все повече
и повече.
Самоубийството
е ритуал,
за който
трябват
двама.
"Той живее само заради нея."-
това тежи много,
като вода в дробовете,
като въздух в сърцето,
като болест,
която се лекува единствено
когато не си вече тук...
Дори да имах
десет хиляди
възможности,
пак всичко
щеше да се свежда
до това
да те познавам -
на люлките,
с черната котка,
пияни по улиците,
заспиващи кротко
един до друг...
сякаш още от деца
сме създадени
Това пространство
между нас
не се запълва
с музика и думи,
виси като човек,
който пада
от скалите
и се държи
с едната си ръка
за твоята усмивка.
И се питаш,
кое ли е по-добре:
жена ти да не те обича
или да обича
еднакво
теб и всички останали?
Името ти
е като куршум
във мозъка -
опитвам се
да го забравя,
но не мога...
Земята се тресе
и не усещам
въздух под
краката си.
Страдание,
загубен път
като копче,
дето си изпуснал
по невнимание.
Земята се тресе,
а аз..не те обичам...