нахрани си главата

разливахме се празни в стаята
тишината ни затопляше
телефонът звънеше на късове
търсеха някакви чувства
смеехме се безизразно
смехът не означава щастие
мълчахме си за минали животи
не споменавахме кои сме
знаехме без думи
правилата са за лудите

compos mentis

търсиш спокоен живот
но здравия разум е катастрофа
която виждаш само
със затворени очи

всичко на масата

на дъното на чашата
се крие смисълът
без теб е същото
влюбваме се като кучета
после единият от нас изчезва
забравяш да го търсиш
заебаваш всичко
и натискаш replay

благодаря за всички цветя

амбициите водят
до преждевременно състаряване
устременост към мястото
в което ще бъдеш затрупан
с букети и свещи

i always wanna die sometimes

душата ми цикли
превъртам играта
тя така или иначе е към края си винаги
кучето ми се казва Пловдив
живея в сън от туберкулозни окови
в сърцето е лудница
пустиня с голи нещастници
умът се втечнява
а тялото тлее
мозъчни стомахчета
смилат дробовете на сол
разпръсват душата
в поля от слънчогледи
които гледат към луната
някои хора ме разбират понякога

art is the reward for art

тичам срещу себе си
играя ролята на непознат човек
поправящ чуждо бъдеще
взирам се в бездната
не съм направена да бъда мен
това е моето изкуство
и можете да го съсипвате както поискате

хедонин

всеки е претърпял емоционална травма
белим се отвън навътре
като мандаринки по празниците
оставам само по смъртни петна
след твоето посещение