докато отивам на работа
всяка сутрин се разминавам
с една и съща жена
сигурно и аз ѝ нося късмет
от минал живот
днес не я видях
най-вероятно никога
не е съществувала
както и аз
докато отивам на работа
всяка сутрин се разминавам
с една и съща жена
сигурно и аз ѝ нося късмет
от минал живот
днес не я видях
най-вероятно никога
не е съществувала
както и аз
не ме търси по гари
влакове и подлези
бягам от тъгите
на непознатите
всеки ден се самоопознавам
приближавам се към чужди истини
без да имам никакви открития
спомени представи
за бъдещето без теб
всичко е тъжно сиво
и трудно за чуване
като в български филм
гледам нагоре
към светлото бъдеще
аз и ти
докато смъртта не ме изнерви
толкова съм далечна от теб
имам чувството че мога
да бъда навсякъде
достатъчно адекватна
да се правя че съм част от това
липсвам само на ненормалници
толкова съм зле
че дори депресията ми е лабилна
нали знаете
ако се обичате трябва да се ожените
това го казват всички разведени
аз още не мога да дойда на себе си замервам птиците с фасове
пристрастена съм към тъгата
чудя се какво ли е в главата ти
да те тръшне чумата дано
не се замесвай
в моето тесто
в по-добрите вечери
задрасквам себе си
всъщност аз съм нищо повече
от обвивката
вътре отдавна няма нищо
както в къщата на дядо