петък, 2 март 2018 г.

trainspotting


да бъдеш посредник на думите
не е лесно
да текат чрез теб чрез кръвта
чрез езика ти залепнал
на замръзналата лъжица
загрявам я приготвям памука
спринцовката
след това си дърпам последно
от твоите шепи
айде моля те стига глупости
филмът свърши

in the mood for love

в три сутринта
отиваш да пиеш вода
чувам как се отваря хладилника
чувам стъпките влачещи се по пода
и до мен ляга друг човек
сменили са те докато съм спала
сега си със съвсем друг смисъл
очи и преструвки
и не се влюбвам в теб повече никога

дом


мястото в което може да си сам
но да не се чувстваш абсолютно самотен
ти си къща без прозорци
нямаш минало и бъдеще
мебели и патос липсват
благодаря ти че си част от живота ми
и че не сме заедно

маниакално-депресивна психоза

ела и не се появявай
лош пример за обичане съм
скрий си чувствата
кажи ми ги
настоявам да си тръгнеш
хвани ме за ръката заведи ме
на четвърти километър
там е хубаво топло и бяло
и си имам собствена стая

wasted sunsets


зашивам дупките в сърцето
и стискам палци да се върнеш

сбогом лято


зачената през летните ваканции
науката излиза от оковите
но никой не успява да измери
колко тежи
тази огромна тъга
на брега на морето
през декември

вродени пороци


разпадането на връзките
е като разпадането
на тъканите
неизбежно
неосезаемо