my disorder

ще пиша мрачни стихове
които няма да четеш
ще вляза в морето
и няма да се върна
ще се срещнем в друг живот
в който винаги ще закъснявам

хранителна пирамида

поетът е
диво зайче
с клепнали уши
иска ти се да го погалиш
но знаеш че няма какво да вечеряш

силвия плат

под стъкления похлупак
слънце плочки кучета
усещам че ще свърша
с глава пъхната във фурната
или ще скоча в реката
когато джобовете ми са пълни с камъни

Вечнозелени растения

в парка се виждат
всички фази на живота
баби гълъби внучета
прегърнати в студа влюбени
а аз се чувствам като елха
до контейнера
след Коледа

на никого не трябвам повече

Into dust

не можеш да ме уплашиш
с любовта си
или със смъртта
най-лошото ми се е случило
чакам края

 

Сблъсъци

не ме интересуват
безмълвните ти сблъсъци
със себе си
емоционалните недъзи
и че няма смисъл съществуването
искам да слушам как смехът ти
отеква в празния свят

On writing

хората пишат книги
аз пиша смъртта си