размазвам се като муха
по замъгленото ти съзнание
живея като на сън
не мога да се събудя
петък, 22 септември 2017 г.
hands
да ми счупиш ребрата
от стискане
че си щастлив да ме видиш
след това да си сложиш
ръцете в джобовете
и да вървиш напред
към тъмното бъдеще
от стискане
че си щастлив да ме видиш
след това да си сложиш
ръцете в джобовете
и да вървиш напред
към тъмното бъдеще
white rabbit
мислите ми скачат
като зайци
кожата ти настръхва
бедрата ми те търсят
облечени в розово
като зайци
кожата ти настръхва
бедрата ми те търсят
облечени в розово
holly day
събуждаш се хиляди сутрини
болен от себе си
никой не ти помага
никой не те лекува
никой не предполага
просто си сам и празен
като опаковка от бонбон
след празник
който никога не се празнува
keep talking
слушам те
забивам си ноктите в дланите
продължавай да говориш
гласът ти е Глад
а той освежава
утре ще си нов човек
но е неделя
и да се обичаме еднакво
„не работи”
Антиутопия
времето не съществува
градът е пълен с откачалки
незатварящи очите си никога
има огледала навсякъде
всички са безкрайно тъжни
мразят автобуси
палят си косите
и не се целуват с език
събота, 16 септември 2017 г.
Still
можеш да се превърнеш
в няколко различни форми
всяка година си друг човек
не забелязваш ли
колко малко време ти отнема
да свикнеш с ново място
нищо не остава неподвижно никога
самоубий си мислите
докато си още в себе си
Абонамент за:
Публикации (Atom)