work week

вадя от пералнята
пет чифта изпрани
сиви чорапи

оцелях още една
работна седмица

exit

в няколко часа сутринта
любовта стига колкото
да отвориш прозореца
да полетят телата ни
към гробищата

сърцебиене

гледам те от разстояние
вече нямам търпение
да имаме проблеми заедно

Sid & Nancy

следващия път когато
ме погледнеш
ще видиш как смъртта ти
се разширява
наравно със зениците ми

pictures in frames

всички снимки в рамки
да се чупят от вибрациите
на нашето синхронно дишане
да ме разкъсаш като плод
на чужда религия
и децата ни да бъдат само
идеи без име

потъване

 нямам право да съществувам
последно бях човек през септември
Бог е лицето в огледалото
ти миришеш на свобода и на лято
накарай ме да усещам въздуха
в гърдите ми докато потъвам
към твоя център

все по-дълбоко и все по-светло

ревност

бясно куче
лаещо от дъното
на твоите гърди